Влязоха в тайната стая отзад и затвориха вратата зад себе си. Помещението приличаше на тайна командна зала. Беше дълго два метра, метър и осемдесет широко и три метра високо. Стените бяха с бронирано покритие. В шкаф в ъгъла бяха окачени четири костюма за защита от химическо оръжие. Имаше също оръжия и аптечки за първа помощ. Бяха я оборудвали сред инцидента с малкия самолет през 1994-та.
Техниците, седнали на първия ред в командната зала, бяха чули повикването на Рап, макар и слабо. От пет минути насам трескаво се опитваха да изчистят сигнала. Айрини Кенеди и генерал Кембъл не ги изпускаха от очи.
С помощта на Маркъс Дюмонд, седнал пред клавиатурата във фургона на ЦРУ край оградата на Белия дом, напредваха бързо.
Когато Рап започна да предава от по-мощната радиостанция, всички въздъхнаха с облекчение.
— Каква е обстановката, Мич? — заговори пръв Кембъл.
Рап докладва как е минало влизането, описа подробно взривното устройство, което беше открил в една от президентските спални, и зачака инструкции.
Кембъл се замисли.
— Продължавайте с разузнаването, а ние ще решим какво да правим с бомбата — каза след малко.
— Разбрано — отвърна Рап.
В контролната зала в Ленгли един от техниците вдигна ръка. Кенеди се наведе напред, за да го изслуша. После вдигна микрофона си:
— Железен, искаме да осъществиш контакт чрез портативната си радиостанция.
— Разбрано — отвърна Рап. Постави отново слушалката в ухото си и микрофона пред устата си: — Проба. Едно, две, три. Чувате ли ме? Край.
След няколко опита отново вдигна по-мощната радиостанция:
— Портативната ми радиостанция не работи. Край.
— Ние те чуваме, Мич — отвърна Кенеди. — Ти не ни ли чуваш?
— Не ви чувам.
— Ще се заемем с проблема — каза Кенеди. — Проверете какво е положението на втория етаж. Обадете се след трийсет минути.
— Разбрано. Ще започна да поставям камерите за наблюдение. Край.
Рап прекъсна връзката и се зае да подготвя раницата.
— Първо по стълбищата, нали? — попита Адамс.
— Да. Както преди, Милт. Отваряй си очите и не минавай там, където аз не съм минал. Разбрано?
— Разбрано. — Адамс изглеждаше притеснен. — Трябва да се облекча.
Рап се засмя.
— Това ще бъде първата ни спирка по пътя.
Адамс отвори тайната врата и двамата отново влязоха в дрешника. Рап застана до входа на спалнята, докато Адамс отиде до тоалетната в другия край. През това време командосът огледа стаята и забеляза нещо, което не беше видял преди. Нещо странно. Леглото на президента беше в безпорядък. Когато се приближи, Рап изтръпна. На чаршафите имаше петна от кръв, отстрани висеше сутиен.
Когато Адамс излезе от тоалетната, Рап му посочи леглото. Никой не пророни и дума. Рап извади една камера и се приближи до масата. Внимателно прикрепи камерата отдолу, така че обективът й да гледа към стаята.
След това направи знак на Адамс.
— Да вървим. — До вратата спря. Адамс прокара отдолу оптичния кабел, в края на който бе камерата, за да провери коридора. Там лампите бяха включени и се виждаше ясно.
Коридорът и преддверието към личните помещения на втория етаж бяха доста широки. Имаше вградени библиотеки и портрети на покойни президенти. Няколко дивана придаваха на помещението атмосферата на гостна.
Адамс завъртя камерата.
— Изглежда чисто.
— Нека и аз да погледна — каза Рап. Адамс кимна. Командосът огледа коридора. После бавно натисна бравата и пристъпи напред.
24.
Райли примигна няколко пъти, преди да отвори очи. Изстена глухо. Не знаеше къде се намира, главата я болеше нетърпимо. Когато фокусира погледа си, видя два крака, които вървяха по стълбище. Терористът я носеше на рамото си.
Опита се да обърне глава. Силна болка проряза врата й. Тя си наложи да не обръща внимание на болката. Сграбчи косата на мъжа с всичка сила и закрещя.
Рап замръзна. Писъкът беше толкова близо и бе прозвучал така внезапно! Нервите му се обтегнаха до краен предел. Той остана неподвижен няколко секунди, за да се ориентира откъде идва викът, и отново тръгна по коридора, повлякъл зад себе си Адамс. Когато стигнаха до президентската спалня, Рап бутна Адамс вътре и го насочи към тъмния дрешник. Адамс отвори тайната врата и се промъкна вътре. Рап го последва.
Милт включи фенера си.
— Господи, как издържаш на това напрежение? — хвана се за гърдите той.