— Наистина ми спасихте живота!
— Е — заговори Рап, — той можеше и да ви остави жива.
— Звучи доста успокоително — опита да се пошегува Райли и изхлипа задавено.
— Трябва да се научиш как да приемаш благодарността на хората, глупако — рече Адамс строго. — „Няма за какво!“ Така ще кажеш на хубавата жена!
Рап го изгледа гневно. Сетне вдигна ръка и с длан изтри сълзите от лицето й.
— Няма за какво да ми благодарите — заговори. — Радвам се, че ви помогнах. — Повдигна брадичката й и срещна най-зелените очи, които някога беше виждал. Остана като омагьосан. — Трябва да ви задам няколко въпроса — продължи след малко. — Можете ли да ми отговорите?
Райли кимна.
— Господи, не бях плакала от години!
— Преживяхте доста.
— Беше отвратително!
— Да… Предполагам, няма какво по-лошо да ви се случи. — Рап погледна часовника си. — Чуйте ме. Имам да свърша още нещо, но първо трябва да ми отговорите на няколко въпроса.
Тя отново кимна.
— Кажете ми първо името си.
— Анна Райли.
— Аз съм Мич, а това е Милт.
Райли избърса ръката си в чаршафа, с който се бе увила, и я протегна.
— Радвам се да се запознаем, Мич. — Засмя се и на лицето й грейнаха трапчинки. — Много се радвам да се запознаем. — После протегна ръка на Адамс.
Рап също се усмихна.
— Какво правите в Белия дом?
— Репортерка съм.
„По дяволите!“, възкликна наум Рап.
— За кого работите? — попита.
— За Ен Би Си. Днес бях за първи ден на работа.
— Прекрасно начало! — вдигна вежди Мич.
— Няма съмнение — поклати глава тя.
— Къде ви държаха след отвличането?
— В стаята за отдих за журналисти.
Рап погледна Адамс.
— Точно там си мислех, че ще ги затвори — рече по-възрастният мъж. — Няма прозорци и е достатъчно голяма.
Рап се притесняваше дали Азис ще държи всички заложници заедно, или ще ги раздели на групи. Това зависеше от разположението на помещенията и от броя на терористите. Тъй като разполагаше с ограничен брой хора, Азис беше предпочел да затвори всички в едно помещение.
— Всички заложници ли бяха в стаята за отдих?
— Да. — Райли вдигна рамене. — Поне така си мисля.
— Колко бяха?
Репортерката прехапа долната си устна и се замисли.
— Не знам… — отвърна. — Осемдесет… или сто… или сто и двайсет… Не знам.
— Трябва да си спомните. Много е важно. Не е необходимо да отговаряте веднага.
— Ще се опитам — кимна Райли.
— Видяхте ли агенти от Тайните служби? При вас ли ги държаха? — Рап бе предположил, че най-малкото, което ще направи Азис, беше да отдели агентите.
— Не знам. Когато започна тази история, аз бях на работа само от петнайсет минути. Не знам как изглеждат!
— Не е необходимо да ги познавате лично, за да разберете, че са агенти. Всички са късо подстригани, с атлетични фигури… Изпъкват в тълпата. — Рап я погледна изпитателно. — Хайде, нали сте репортерка. — После добави с усмивка: — Би трябвало такива неща да ви правят впечатление.
— Не си спомням да съм виждала такъв човек сред нас.
— А военни? — попита Милт Адамс.
Райли веднага поклати глава.
— Не, нямаше униформени.
Рап кимна одобрително. Азис или беше преместил военните в друго помещение, или ги беше избил. Доколкото познаваше Азис, последното беше много вероятно.
— Колко терористи видяхте?
Райли затвори очи за момент.
— Мисля, че видях шестима. Сигурна съм, че видях водача им. Някакъв принц или нещо подобно. Всъщност го срещнах тази сутрин, преди да започне всичко. Слезе от една лимузина заедно с Ръс Пайпър. Ръс е стар приятел на семейството ми. — Райли замълча. — Не съм го виждала, откакто ни задържаха. Надявам се, че е добре.
— Водачът им не е принц — рече Рап. — Казва се Рафик Азис.
— Който и да е, знам, че е лош човек. Зъл! Застреля един мъж, защото поиска одеяла и храна. Просто вдигна пистолета без предупреждение и го застреля.
— Такъв е… — промълви Рап. После погледна часовника си. — Е, госпожице Райли, ще продължим разговора си по-късно. Трябва да се погрижа за нещо.
— Можете да ме наричате Анна.
— Добре, Анна. Не знам колко още ще трае това, но ще се върна след един час или дори по-скоро. Милт ще остане с теб, не се притеснявай.
Рап взе малката раница и я закачи на кръста си. Отново обърна бейзболната си шапка с козирката назад и сложи върху нея слушалките и микрофона си. Не се чуваше никакъв звук, така че той изключи малката радиостанция и тръгна към вратата.
— За кого работиш, Мич? — извика след него Райли.
— За пощите — намигна Рап. — Ще продължим интервюто по-късно. Наглеждай Милт!
27.
Претърсването на втория и третия етаж беше отнело почти двайсет и пет минути. Тримата мъже работеха съсредоточено, като винаги оставаше един, който да прикрива другите двама. Азис беше сигурен, че ще я намерят — свита и трепереща от страх — в някой килер. Явно се беше излъгал.