Слизаха от третия етаж. Азис вървеше най-отпред. Мислеше за това — какъв проблем е, че не може да отиде от едната част на сградата до другата, без да излезе на открито. Ако беше успял да сгащи президента още в кабинета му, нямаше да има проблем. Ако обаче искаше американците да изпълнят всичките му искания, трябваше да измъкне Хейс от бункера. А това зависеше от дребния касоразбивач, подаръка му от Саддам.
Азис внезапно спря и се обърна. Бенгази и Раджиб едва не се блъснаха в него. Бяха уморени, реакциите им бяха забавени.
— Реших, че има и още нещо, което трябва да проверим, докато сме на този етаж — каза Азис.
Двамата мъже се отдръпнаха и той тръгна обратно. Влезе в мазето на първо ниво и огледа тъмния коридор. Сетне продължи към мазето на второ ниво. Там също се огледа.
Когато стигнаха до трето ниво, Азис посочи вратата и се обърна към Раджиб.
— Изчакай тук! — нареди. После се обърна и заедно с Бенгази продължиха надолу.
В края на коридора завиха наляво и повървяха още десетина метра. Азис се изненада от тишината. Предишния път, когато беше дошъл да провери касоразбивача, беше доста шумно. Вдигна автомата за стрелба. Първата врата, през която Мустафа беше успял да проникне предната нощ, сега беше наполовина отворена, а крадецът не се виждаше. Азис направи крачка вляво, така че да може да огледа дясната страна на помещението. Все още не виждаше и не чуваше нищо.
Бутна открехнатата врата и пристъпи внимателно. Това, което видя, го вбеси. Облегнал се на стената, Мустафа спеше. Беше отпуснал ръце на корема си. Хъркаше. Азис се приближи и срита мъжа в краката.
Мустафа се стресна и отвори очи. Азис размаха цевта на автомата си под носа му.
— Какво, по дяволите, правиш? — кресна.
— Спя — измънка Мустафа.
— Виждам. Защо не работят бормашините?
— Защото се нуждаеха от почивка. — Касоразбивачът опита да се отдръпне от оръжието, но нямаше накъде да отстъпи. — Ако ги оставя да работят непрекъснато, ще се развалят.
Азис свали оръжието. Отговорът го задоволяваше за момента.
— По график ли се движиш?
— Да — отвърна Мустафа и се изправи тромаво. — Всъщност ще свърша с няколко часа по-рано.
— Кога по-точно?
Мустафа погледна часовника си.
— Ако бормашините работят без проблеми, ще отворя вратата към седем часа утре вечер.
— Това ще ме направи много щастлив — усмихна се злобно Азис. — Мустафа, справяш се добре.
— Благодаря — наведе глава касоразбивачът.
Азис погледна към лъскавата врата в нишата срещу себе си.
След по-малко от двайсет и четири часа президентът щеше да е в ръцете му!
Дрешникът имаше още една врата в другия си край, която водеше към спалнята на първата дама. Това щеше да затрудни Рап.
— Давай — прошепна той. Адамс отвори тайната врата. Рап провря глава и се ослуша. Когато се промъкна в дрешника, забеляза, че вратата към спалнята на първата дама е отворена. Отново се ослуша. Стаята беше празна.
Вратата в другия край беше затворена. Рап предположи, че е или тоалетна, или друг дрешник. Това, че едната вратата беше отворена, а другата — затворена, означаваше, че Азис и хората му не са си свършили добре работата.
Рап огледа дрехите и взе една риза, чифт чорапи и панталони. След това се върна в тайната стая.
— Дай това на Анна — подаде дрехите на Адамс. После донесе няколко одеяла и възглавници. — Опитай се да я накараш да поспи. И не заключвай вратата. Може да се наложи да бягам.
— Добре. Успех — кимна Адамс.
Рап затвори тайната врата и безшумно се вмъкна в спалнята на президента. Пресегна се край шкафа за тоалетни принадлежности и натисна скритото копче. Стената се отдели няколко сантиметра. Рап отвори тайната врата. След това натисна второ копче и вратите на асансьора се отвориха. Няколко секунди по-късно беше в мазето.
Спря и се ослуша. Зад вратата забеляза ивица светлина. Долови и някакво движение. Отдръпна се и вдигна пистолета. Приближи се до вратата и прокара тънкия кабел с камерата под нея. На дисплея се появи камуфлажна униформа и познатата извивка на пълнителя на „Калашников“.
Рап бързо изтегли камерата.
Защо имаха човек тук? Преди го нямаше. Рап се облегна на стената. Вероятно бе заради жената. Трябваше да вземе решение и колкото по-бързо, толкова по-добре. Да чака на стълбището, не беше възможно. Нямаше къде да се скрие, а някой можеше да дойде всеки момент. Можеше да отвори вратата и да застреля терориста, но това беше последната възможност. Оставаше да направи само едно. Трябваше да се върне и да каже на Кенеди и Кембъл да задържат тюлените.