3.
Персийски залив
На палубата на самолетоносача „Индипендънс“ витлата на „Пейв Лоу“ и „Пейв Хоук“ започнаха бавно да се въртят. След минута перките вече набираха скорост. Хеликоптерите се подготвяха за излитане. Няколко души притичаха под въртящите се витла и махнаха жълтите ограничители на колелата. В задната част на транспортния „Пейв Лоу“ членовете на екипажа провериха оръжията си. Хеликоптерът беше оборудван с две трийсет и девет милиметрови миникартечници отстрани, а в задната част на товарния отсек се виждаше още една. Двамата пилоти и останалите трима от екипажа имаха очила за нощно виждане, които бяха поставили върху шлемовете си. На десетина метра от тях, в по-малкия „Пейв Хоук“ провеждаха същите последни проверки. Двамата картечари бяха седнали от двете страни, а картечниците им стърчаха през отворите.
Пилотът на „Пейв Лоу“ даде сигнал за излитане и десет секунди по-късно хеликоптерът вече набираше височина над палубата на самолетоносача. Направи бърза маневра към единия борд и мигновено се понесе с носа надолу към вълните. Същата маневра извърши и „Пейв Хоук“, като след това зае стратегическа позиция зад големия транспортен хеликоптер. Ревящите машини се насочиха на изток към иранския бряг.
Бандар Абас, Иран
Завиха в тясна уличка. Вятърът вдигна кълба прах и ги запрати в лицата им, широките им дрехи се прилепиха към телата им. Рап наведе глава, за да се предпази от праха. Гъстите облаци скриваха луната. Тримата американци, водени от Мич, вървяха бавно по мръсната улица. Бяха приготвили оръжията си. Рап беше въоръжен само с пистолет „Берета“ със заглушител и нож. Двамата тюлени стискаха полуавтоматични пистолети под робите си. Следваха възможно най-необичайния маршрут, за да стигнат до позициите си. Когато бяха на няколко преки от крайната цел, спряха в тясна уличка. Лейтенант Харис се обади на останалите от екипа, за да провери какво е положението, а Рап се свърза с хеликоптерите.
Сега единственото, което трябваше да правят, бе да седят и да чакат. Рап се огледа. Бяха добре подсигурени. Харис го потупа по гърба и му посочи часовника си. До пристигането на хеликоптерите оставаха десет минути и четирийсет и една секунди.
— Кога започваме? — прошепна Харис.
Рап вдигна три пръста. Харис кимна. Облегнат на стената, Мич затвори очи и се опита да успокои дишането си. Опитваше се да си представи какво им предстои. Как щеше да се отърве от часовия… С какво щеше да се сблъска в горната част на стълбите… Предполагаше какъв е броят на хората вътре в къщата, но човек никога не можеше да бъде сигурен. Все пак това беше Хизбула! Тази мисъл смрази кръвта на Рап. Той си каза, че страхът в малки дози е полезен.
Когато до пристигането на хеликоптерите останаха четири минути, Харис отново провери хората си по радиостанцията. Те се обаждаха един по един, за да потвърдят местонахождението си. После лейтенантът даде знак на Рап, че може да започва.
— Новобранец — прошепна Мич в микрофона на радиостанцията си, — прикривай ме. Но стреляй само ако нещо се обърка!
Снайперистът беше избрал триетажна къща на малък хълм на около четири пресечки от целта им. Тихо се беше покатерил по водосточната тръба и се беше настанил на плоския покрив. Подпрян на лакти, наблюдаваше улицата през очилата си за нощно виждане. До лицето си беше допрял израелския снайпер модел „Галил“ с двайсетгнездов пълнител. Уикър обичаше пушката си. В отряда на тюлените на въоръжение имаше много по-добри пушки, но тази беше най-компактна и най-лесно преносима. Със сгъваемия си приклад и късия пълнител това оръжие беше идеално за настоящата мисия.
Уикър чу съобщението на Рап и насочи центъра на оптическия мерник в слепоочието на часовия, който стоеше пред къщата на Харут.
— Разбрано, Железен. Изглежда, часовият полага огромни усилия да остане буден. Освен него на улицата не се вижда никой.
— Разбрано — прошепна Рап. Погледна часовника си, пое си дълбоко въздух и се обърна към Харис: — Дайте ми десет секунди преднина и след това тръгвайте. — Харис кимна в отговор. Мич Рап изчезна зад ъгъла.
На ръба на покрива имаше двайсетсантиметров праг. Уикър беше направил вече всички необходими изчисления. Вятърът беше около двайсет възела, но разстоянието бе малко, само около седемдесет метра.
Снайперистът забеляза Рап, който се появи в другия край на улицата, на една пресечка от часовия. Той облиза устни и задържа дъха си.
Рап провлече единия си крак. Вървеше прегърбен и не спираше да си мърмори под носа. Очите му обаче трескаво оглеждаха улицата.