— Не.
— Терористите също не разбрали. Мъжът влязъл през мазето и поставил камери из цялата сграда. Холандската полиция знаела какво правят и за какво си говорят терористите вътре. — Азис отново погледна вратата пред себе си. — Кога за последен път провери това помещение?
— Вчера следобед.
— Оттогава се случиха много неща. Мисля, че трябва пак да се провери. — Без да чака мнението на Бенгази, Азис отвори вратата и тръгна към котелното отделение.
Двамата тюлени напредваха през вентилационната шахта в пълна тъмнина. Напред пълзеше Крафт, Шулц се движеше малко зад него. За подобни ситуации бяха тренирали цял живот. Всички лицеви опори, кросове, плуване, скокове с парашут… Всичко ги бе подготвяло за настоящата мисия.
„Страх“ беше дума, която отсъстваше в техния речник. Изпълняваха задачата си с пълното съзнание какво би им коствало това. Смъртта също беше възможност. Бяха ставали свидетели на смъртта на свои другари по време на учения и в реални операции. Но това беше животът, който си бяха избрали, и нямаше и ден, в който да съжаляват за избора си.
По-младият, Крафт, водеше. Сам беше пожелал.
Сблъскаха се с проблема, с който се беше сблъскал и Рап. Колкото повече се приближаваха към Белия дом, толкова по-трудна ставаше радиовръзката.
Крафт се радваше, че се е сетил да си сложи налакътници и наколенки. По себе си имаше към петнайсет килограма оборудване, зад гърба си влачеше още толкова.
Движеха се безшумно. Не знаеха колко са напреднали, но на Крафт му се струваше, че наближават края. Изведнъж спря и погледна зад себе си. Мракът бе непрогледен. Чуваше само дишането на партньора си. Крафт реши да разбере къде точно се намират. Извади пистолета, на който беше закрепен лазерен мерник, насочи го напред и видя, че краят на шахтата е на не повече от седем метра от него.
Азис посегна към бравата и погледна Бенгази. Той кимна в знак, че е готов. Азис отвори вратата и Бенгази нахлу вътре с насочен автомат. Помещението беше пълно със скъпо оборудване. От мястото, където беше вратата, надолу към циментовия под на котелното водеха три стъпала. Отдясно идваше бледа светлина. След бързия оглед Бенгази потърси опипом още ключове за лампи. Около вратата не намери нищо, но малко по-надолу, край стъпалата, се виждаха няколко ключа. Той ги натисна и ярка светлина обля помещението.
Азис му даде знак да тръгне напред и бавно слезе по стъпалата. И двамата мълчаха. Бенгази познаваше Азис от доста време и сега можеше да каже, че е уплашен.
Азис все още не знаеше какво точно търси. Беше изнервен. Когато си имаш работа с ЦРУ, не е трудно да развиеш параноя.
Очите му не спираха да шарят наоколо и да търсят отвор на тръба или капак на шахта. Колко голяма трябва да е била отходната тръба в Амстердам? Съмняваше се, че в Белия дом има толкова широка тръба, че през нея да се провре човек.
Оглеждаше под един от по-малките котли, когато чу леко изсвирване. Изправи се и погледна към Бенгази, който сочеше нещо с цевта на автомата си.
Азис се загледа към металната тръба, стигаща до някакво устройство в единия край на помещението. Ослуша се. Стори му се, че вижда някаква светлинка. Пристъпи към тръбата.
На четири метра от него Бенгази отчаяно му направи знак да се върне, но Азис не му обърна внимание. Когато застана под тръбата, чу шума. Сякаш вътре тичаха плъхове.
Азис отстъпи, вдигна автомата си и го насочи към отвора.
Изстреля девет куршума. Замириса на барут, гилзите изтропаха по циментовия под. Ушите им забучаха.
Азис не помръдваше. Стоеше, взрян в дупките, които току-що беше направил в тънката ламарина. Известно време не се случи нищо. После изведнъж дупките сякаш започнаха да се изпълват с нещо тъмно. Първата капка полетя надолу и падна на пода. Без да се двоумят, Бенгази и Азис се отдръпнаха назад и засипаха тръбите с откоси.
28.
Апартаментът беше хубав. Майка му го бе обзавела. Беше поръчала най-модерни мебели. Луксозното жилище с две спални в „Адамс Морган“ му излизаше по хиляда и деветстотин месечно, но си струваше. Сега, след като бе станал известна фигура, трябваше да се забавлява. Апартаментът се намираше близо до най-хубавите нощни заведения в града, жени не липсваха, а и не беше далеч от службата.
Далас Кинг седеше до кухненската маса с чаша кафе в ръка. Чакаше емисията новини в седем по Си Ен Ен. Отпи от кафето и погледна към спалнята. През открехнатата врата видя изящното бедро на красивата си азиатска гостенка Ким. След като приключи срещата му с Шийла Дън, той се беше преместил на бара за още една чаша вино. Някой вероятно беше обяснил на дамата кой е, защото тя беше започнала да го разпитва за кризата. Кинг разказа само някои неща, като не забрави да наблегне най-много на мястото си като съветник на вицепрезидента и не пропусна да се оплаче от напрежението и стреса. Накрая й беше казал колко много иска да бъде с нея. Малко след полунощ я доведе в апартамента си.