Азис кимна към мъжа на пулта да прекъсне предаването. После тръгна към Оперативната зала, за да гледа шоуто по всички световни канали.
Вицепрезидентът Бакстър гледаше изявлението на Азис онемял. Лимузината се движеше плавно от Ленгли към Морската обсерватория. Няколко мотоциклета и две полицейски коли я следваха плътно. Далас Кинг седеше до Бакстър на просторната задна седалка и говореше по мобилния си телефон. Радваше се, че трябва да прави нещо, а не да мисли за провалящата му се кариера.
Не отделяше поглед от малкия телевизор.
— Не! Не си губете времето да задавате обичайните въпроси! Не ме интересува за кого са гласували на последните избори или дали имат намерение да гласуват отново. Не ме карайте да повтарям! Този проблем е отвъд партийните различия. Искам информация и я искам до един час! По-късно ще дойдем, за да направим анализ. — Кинг млъкна и се заслуша в думите на човека от Демократическата партия, с когото говореше. После нервно закима. — Не ме ли чувате? Не искам да ми казвате резултатите. Искам да ми кажете мнението си! — Отново се заслуша. — Да, добре. След като вземем някакво решение, ще проверим с какви гласове разполагаме, за да го подкрепим, но сега искам да разбера какво мислят за този човек. — Кинг замълча и се загледа в телевизора. Азис се беше представил по-добре от половината политици! Говореше гладко. Изглеждаше искрен. По дяволите, беше фотогеничен! — Не забравяйте да ме информирате за отношението на жените към него. Да, само няколко въпроса!