Отмести телефона от ухото си и погледна шефа си. Изражението на Бакстър се беше променило от искрено учудване към нещо средно между гняв и примирение.
— Направо ни прекара! — промълви, без да отделя очи от екрана. — Медиите ще ни разнищят за този неуспешен опит да вкараме агенти в сградата.
„Почакай да разберат, че съм уредил посещение на един от ония в Белия дом!“ — изстена мислено Кинг.
— Медиите няма да ни създадат проблеми — каза гласно. — До утре това ще е минало, защото ще се случи нещо друго.
— Не мисля — възрази Бакстър. — Над този инцидент е написано с големи букви „федерално разследване“.
— Цялата история се свързва с „федерално разследване“ и този инцидент ще е само една малка част. Освен това ние ще излезем чисти от тази каша. Генерал Флъд вече пое вината за случилото се, и то пред директора на ФБР Роуч. А той ще е човекът, който ще води разследването.
— Не знам… Все още историята ми понамирисва — промърмори Бакстър.
— Не забравяй, че когато всичко свърши, най-добре ще се чувства онзи, който мирише на рози, а аз ще се постарая това да си ти.
— Далас — направи гримаса Бакстър, — не мисля, че гледаш реално на нещата. Те ще искат да знаят дали съм дал разрешение за тази операция.
Кинг извърна лице. Искаше му се да зашлеви вицепрезидента и да кресне: „Само ако знаеше какви проблеми имам аз!“
— За последен път ти казвам — не се притеснявай за медиите — изрече. — Аз ще се оправя с тях. Трябва да си събереш мислите и да започнеш да се държиш като президент. Трябва да заемем някаква позиция по този проблем и ако нещата се развият така, както мисля, смятам, че ще имаме възможност да излезем сухи.
— И как по-точно ще се измъкнем? — озъби се Бакстър.
— Все още не знам, но ще го измисля.
— Най-добре да свикам на съвещание Националния съвет за сигурност — въздъхна вицепрезидентът.
Кинг кимна.
— Изглежда, това е най-добрият ход в момента.
— Заеми се — махна с ръка Бакстър.
— Къде и кога?
— В десет, в Пентагона. — И се загледа през прозореца на лимузината.
30.
— Вие знаете какво прави той, нали? — викна Рап в слушалката на портативната радиостанция. Гледаше стената пред себе си с празни очи, докато слушаше какво му казва генерал Кембъл за речта на Азис. Бяха му я пуснали по радиостанцията. Но Рап нямаше нужда да я слуша. Знаеше съвсем точно какви са намеренията на Азис. — Да. Праща ви за зелен хайвер.
— Моля? — кресна генералът.
— За зелен хайвер! — повтори Мич. — Иска политиците да вземат решението. След като изпълните исканията му, ще избяга и след година ще повтори акцията.
— Ами ако наистина иска да обяви примирие? — намеси се Айрини Кенеди.
— И дума не може да става за подобно нещо — отвърна Рап.
— Откъде си сигурен?
— Айрини, моля те! Добре знаеш, че той не дава пет пари нито за американците, нито за арабските си „братя и сестри“. Изразява интересите на групировки, които искат да изтрият Израел от лицето на земята. Колкото до нас, би прерязал гърлото на всеки, който се изпречи на пътя му.
— Тогава към какво се стреми? — попита Кенеди.
Рап се облегна на стената и се замисли. Погледна Райли, която се беше свила в единия ъгъл, завита с одеяло. Тя напрегнато го наблюдаваше.
— Опитва се да намери начин да се измъкне от тази каша, без да му пръснат черепа — каза в слушалката. — Знаеш, че обича да планира всичко, до последната подробност. Като гледам събитията досега, проблемът му е как да излезе от сградата… Как да се прибере в родината си. Нека предположим, че се е досетил как ще реагираме на всяка негова дума. Знае, че голяма част от политиците ще се обявят против нападение на сградата. Ако беше докопал президента в началото, сега нещата щяха да са различни. Мисля, че е имал намерение да използва Хейс, за да може да избяга, но сега ще трябва да промени плана си.
— И какъв ще бъде планът му? — попита генерал Кембъл.
Рап вдигна поглед и срещна зелените очи на Анна.
— Опитва се да манипулира общественото мнение. Без президента няма да се прибере в родината си. Нека го кажем направо… — Рап замълча и се замисли дали да продължи. — Всеки заложник може да бъде пожертван! Това е известно на Азис. Ако продължава да поддържа агресивна и враждебна позиция, ще ни принуди да нападнем сградата. Няма начин да стоим и да гледаме по телевизията как избива заложници! С всички тия глупости за мир той ни върна там, откъдето започнахме. Бакстър няма да ни остави да атакуваме, преди да се опитат да намерят мирно решение на проблема.