— Съгласна съм — отвърна Кенеди, — че може да жертва всеки един от заложниците. Президентът беше билетът му за връщане, но той не успя да го вземе.
— Той се опитва да даде възможност на политиците да излязат от тази каша, без да се изстреля дори един куршум — добави генерал Кембъл.
— Това няма да се случи, докато аз съм в сградата.
— Мич — заговори Кембъл, — не искам да правиш каквото и да било без наше разрешение! Сега двамата с Айрини трябва да отидем на среща в Пентагона. Междувременно искаме да останеш на мястото си. Когато се върнем, ще имаме по-ясна представа как да действаме. Разбрано ли е?
Рап опита да запази самообладание. Вече беше взел решение за себе си.
— Да, сър — отвърна кратко и остави слушалката на радиостанцията.
— Какво беше всичко това? — попита Райли след малко.
Той я погледна изпод вежди и затършува из една от раниците си.
— Нищо.
— Звучеше като нещо важно — продължаваше Анна.
— Виж, Анна, ти си репортерка. Не мога да споделям с тебе подробности.
— На кого ще кажа? — засмя се Райли. — Да не мислиш, че ще ти взема радиостанцията и ще се обадя в телевизията с ексклузивен репортаж?
Рап извади една вафла от раницата си и я подаде на Анна.
— Ето, вземи — каза той. — И престани да задаваш въпроси.
Райли взе вафлата и скъса опаковката.
— За кого работиш, Мич? За ФБР?
— Не… Не съвсем.
— Тогава какъв си? Военен ли си?
Рап не отговори.
Райли се усмихна.
— Ти ми спаси живота. Не ме интересува какво работиш.
— Анна — отвърна след малко Рап, — ако ти кажа нещо неофициално, ще обещаеш ли да не го огласяваш? Като имаш предвид, че ти спасих живота и всичко останало.
— Ще запазя в тайна всичко, което пожелаеш.
— Баща ми казваше — засмя се Рап: — „Никога не се бъзикай с умен човек!“ — Сетне извади малко фенерче от раницата си. — Да видим как се чувстваш тази сутрин — продължи. — Искам да проверя очите ти. — Рап хвана Райли за брадичката и погледна очите й. Зениците й реагираха нормално. Тя беше добре.
Той изключи светлината и докосна синината на лицето й.
— Боли ли?
— Не знам — намръщи се тя. — Как изглежда?
— Като се вземе под внимание това, през което премина, ще кажа, че изглеждаш доста добре — отвърна Рап.
— В такъв случай се чувствам добре — усмихна се Анна.
Мич се обърна към Адамс, който ядеше втора вафла:
— Мисля, че момичето е доста жилаво.
— Съгласен съм — отвърна по-възрастният човек.
— Жените са в състояние да понасят по-силна болка от мъжете — каза Райли.
— Чувал съм. — Рап извади кърпичка с дезинфектант и внимателно започна да отстранява засъхналата кръв от лицето й.
Кожата й беше гладка и мека. Завладяха го забравени чувства. Засъхнала кръв имаше и отзад на врата й. Рап я избърса и постави двете си ръце на темето й. Тя потръпна.
— Боли ли? — попита той.
Райли кимна.
— Какво стана със способността на жените да понасят повече болка от мъжете? — усмихна се командосът.
— Не знам, но мястото, което докосна току-що, адски ме боли.
— Опитай се да не мърдаш. Искам да разбера дали раната е опасна. — Повдигна гъстата й коса. Имаше голямо разкъсване на кожата на главата. Докато вадеше нова кърпичка, заговори, без да се обръща: — Милт, отвори картите, ако обичаш.
Избърса наранения участък внимателно. Болката изкриви лицето на Райли.
— Как се чувстваш?
— Ако не се движа, всичко е наред.
— Можеш ли да се изправиш?
— Мисля, че мога.
— Усещаш ли болка в гърба, гърдите или отстрани?
— Боли ме гърбът. И ръката.
— Трябва да те прегледам… — рече Мич.
— Мога да се оставя в ръцете ти — промълви Райли.
— Добре — изчерви се той. — Обърни се, ако обичаш. — Райли се обърна, а Рап вдигна тениската й.
Кожата й беше златистомургава. В горната част на гърба, вляво към рамото, имаше огромна синина. Рап внимателно докосна нараненото място, после натисна малко по-силно и тя рязко се дръпна.
— Можеш ли да си поемеш дълбоко дъх? — Райли си пое дъх и Рап пусна тениската й. — Вероятно е само натъртване и може би ще те боли известно време, но е сто пъти по-добре, отколкото да имаш пукнато ребро. Ти си едно силно момиче.
— Имам няколко братя — отвърна с усмивка Райли.
— Мисля, че си добре, но все пак не съм лекар — кимна той.
— А какъв сте, господин Круз?
— Имам работа — отвърна Рап и внимателно стисна рамото й. После се обърна към Адамс: — Милт, искам да ми покажеш на картата всяко стълбище и асансьор, които водят от този етаж към третия и надолу към първия.
Далас Кинг беше сменил батерията на мобилния си телефон с втората резервна. През последния час и половина телефонът му бе залепнал за ухото. Вървяха към крило Е на Пентагона. Няколко агенти на Тайните служби ги придружаваха.