Вицепрезидентът Бакстър скръсти ръце и се обърна към външния министър:
— Чарлз, искам да подпалиш задниците на всички в Обединените нации и да гласуват решение по въпроса до вечерта днес.
— Колко голям натиск да упражня върху тях? — приведе се напред Чарлз Мидълтън.
— Колкото си искаш. Заплаши ги, че ще наложим вето на всяко решение през следващия един век. Направи каквото е необходимо, за да гласуват искането ни до довечера.
— Няма да е толкова просто — предупреди Мидълтън и намести очилата си.
— Все ми е тая. Направи каквото ти казвам, за останалото ще се притесняваме после.
Директор Стансфийлд се изкашля.
— Извинете. Не прибързваме ли с решенията?
Бакстър го стрелна с поглед. Не беше в настроение да обсъжда каквото и да било. Искаше единствено да дава заповеди, които да бъдат изпълнявани. Но сега, когато погледна към винаги спокойния Томас Стансфийлд, седнал срещу него, непреклонността му сякаш изчезна. Носеха се легенди, че разузнавачът-ветеран не търпи такова отношение.
Бакстър се облегна в креслото.
— Какво искаш да кажеш, Томас? — попита безизразно.
— Мисля, че ще е най-добре първо да направим анализ на речта и след това да взимаме решения.
— Аз разполагам с необходимата информация, за да взема подобно решение. Азис иска да се разберем… Иска да се споразумеем за живота на американските заложници. В замяна ние ще трябва да му дадем нещо.
— И какво ще бъде то? — намеси се Флъд.
— Ще спрем да избиваме народа на Ирак.
— Ние не избиваме народа на Ирак! — избухна генералът. — Саддам Хюсеин избива народа си, защото не пожела да обяви капитулация след една война, която, забележете, той започна. Имаме доклади от разузнаването, че именно Саддам е финансирал Азис със специалната уговорка да извърши терористично нападение на американска земя. След като разполагаме с такава информация, как можете дори да си помислите да карате ООН да взимат компромисно решение?
— Не знаем със сигурност дали тази информация е достоверна — заяви сухо Бакстър.
Томас Стансфийлд погледна вицепрезидента в очите.
— Залагам кариерата и репутацията си, че тази информация е достоверна — каза твърдо.
Бакстър вдигна ръце:
— Не съм тук да защитавам Саддам Хюсеин! Искам само да освободя колкото може повече заложници, а след това ще се заемем да оправим нещата.
— Да оправим нещата?! — Флъд беше бесен. — А какво ще стане, ако не успеем да ги оправим?
— Тогава всички ще признаят, че сме били принудени да вземем точно тези решения. Буквално може да приемем, че са ни опрели пистолет в главите.
— Чарли, искат ли французите да се настанят в Ирак, а? — обърна се генералът към външния министър.
— Много.
— А за южноафриканците какво ще кажеш?
— Те също.
— А руснаците?
— И те.
— Мислиш ли, че след като им отворим вратата, те ще си тръгнат оттам след една седмица или след месец, а?
— Съмнявам се. Те се опитват да ни накарат да вдигнем ембаргото от години насам. Междувременно правят там бизнес на черно.
Флъд се обърна отново към Бакстър:
— Няма да е толкова лесно да върнем нещата каквито са били, след като решим проблема. Ако го решим.
— Знам, че няма лесни неща в тази криза, генерале. Не е необходимо да ми обяснявате очевидното. За мен от най-голямо значение е животът на американските заложници. Ако трябва да променя външната ни политика по въпроси, които отдавна не дават нужните резултати, ще го сторя!
— Ще изложите на риск външната политика и сигурността на страната ни заради петдесетина души?
— Мисля, че започвате да се държите мелодраматично, генерал Флъд.
— Мелодраматично?! — повтори генералът. Лицето му почервеня. — Това е война, Бакстър, а на войната се умира! Саддам ни нападна. Той е платил на този терорист, на този наемник… Наричайте го както си искате! Платил му е да дойде и да ни нападне. Хора като Саддам и този Азис разбират от едно-единствено нещо — сила!
Бакстър погледна предизвикателно генерала. Да проявява несъгласие, беше едно, но да показва неуважение… Това беше прекалено.
— Генерал Флъд, вече знам какво е мнението ви. Сега, ако ми разрешите, бих искал да се заема с един друг проблем…
— Сър — заговори генералът. — Ако — или по-точно, когато стане известно, че в това е замесен и Саддам, американското общество ще поиска веднага да приложим сила. Тогава ще бъдат задавани много неудобни въпроси на онези, които са взимали решенията.