— Какво друго имаш за него? — попита Кенеди.
— Не е много, но не бих се притеснявал. Според мен Азис е привикал онзи осемнайсетгодишен младеж от Газа.
Кенеди искаше да предвиди всички възможности.
— Можеш ли да го намериш?
— В момента хората ми опитват да ги открият. Засега установихме координатите на йорданския офицер.
— Мислех, че държите дисидентите под око.
— Така е — отвърна Файн, — но в момента тук е доста напечено. Според нас ще се разгори поредната интифада.
Кенеди беше така съсредоточена в проблемите тук, че въобще не се беше сетила какво бе предизвикала кризата в чужбина. Това, което казваше Файн, беше сериозно. Ако не побързаха да се намесят, нещата щяха да се влошат.
— Бен, много ще ми помогнеш, ако намериш това хлапе.
— Най-добрите ми хора са се заели, Айрини. Уверявам те, ще го намерим.
— Благодаря ти, Бен. Нещо друго?
— Ами… — Той замълча. — Говори се, че сте успели да хванете шейх Харут миналата нощ.
— Кой говори?
— Няколко източника. Англичаните мислят, че сме или аз, или ти. Тъй като не съм аз, реших, че трябва да си ти.
— Сега не е най-подходящият момент да обсъждаме този въпрос, но когато науча нещо ново, веднага ще ти се обадя.
Този път Файн мълча дълго.
— Айрини, в правителството ни има хора, които са доста… раздразнени от развитието на кризата.
Кенеди седна на стола на Флъд. Всеки друг на нейно място би казал на полковника, че САЩ ще се справят и че ще е най-добре, ако съюзниците им си държат мнението за себе си.
— Страхуваме се, че правителството на САЩ ще се съгласи с някои от исканията на терористите, а така ще ни поставите в особено неизгодно положение — продължи Файн.
Кенеди знаеше, че Израел са заложили много.
— Бен, хората като нас не се занимават с политика. Ние само съветваме. Искам да те уверя, че отстояваме принципите си и не забравяме ангажиментите си към Израел и към мирния процес в Близкия изток.
— Някои политици у нас станаха доста нервни — повтори Файн. — На мнозина не им харесва, че се опитвате да се споразумеете с Азис… Че загърбихте принципа да не се преговаря с терористи.
Кенеди внимателно подбра думите си.
— И в нашето правителство има доста хора, които не харесват развитието на събитията, но…
— Кой взе решение да се преговаря?
— Бен, не съм убедена, че можем да дискутираме това.
— Добре, тогава ще ти кажа още нещо. Ние имаме ясна представа накъде отива всичко и ще направим каквото е необходимо за националната ни сигурност. — Файн замълча и повтори твърдо: — Всичко необходимо.
— Разбирам — отвърна Кенеди. Знаеше, че това изявление е с източник от най-високо място. — Да считам ли, че това е официалната позиция на страната ти и че трябва да я предам в този вид на моите началници?
— Ние винаги сме се опитвали да защитаваме сигурността на страната си и себе си.
— Тогава защо ми напомняш?
— Защото тази ситуация е необичайна и не искам някои хора да се чудят каква е позицията на Израел по въпроса.
— Звучи ми справедливо, Бен. Ще се постарая да предам позицията ви. — Тя прокара ръка през косата си. — Трябва да проверя нещо. Ще ми направиш ли една услуга? Обади ми се веднага щом разбереш нещо за осемнайсетгодишния дисидент.
— Разбира се. Кога да очаквам някаква информация за шейх Харут?
Кенеди знаеше, че трябва да му даде нещо в замяна или поне да обещае, че ще го направи.
— Ще ти разкажа всичко, когато ми остане малко време и си поема въздух.
— Разбирам. Дръж ме в течение и тогава и аз ще ти давам информация.
— Благодаря ти, Бен. — Кенеди задържа слушалката в ръката си и натисна вилката на телефона, за да прекъсне разговора. След това бързо набра седемцифрен номер и когато от другата страна й отговориха, помоли да бъде свързана с някого посредством кодирана линия. Двайсетина секунди по-късно чу гласа на доктор Хорниг.
— Джейн — заговори Кенеди, — трябва да попиташ Харут дали знае нещо за терорист на име Мустафа Ясин. Попитай го дали Ясин е иракчанин, или палестинец.
— Мога ли да знам за какво става дума?
— В момента не мога да ти обясня. Просто ми трябва за уточнение на информацията.
— Добре, ще видя какво мога да направя.
Вратата се отвори рязко и в кабинета влезе самият Флъд заедно с генерал Кембъл и директор Стансфийлд. Кенеди се извърна с гръб към тях.
— Трябва да затварям — каза. — Колко време ти е нужно?
— Не знам… Май го изпускаме.
— Какво искаш да кажеш?
— Техниката, която използваме, не е особено полезна за мозъка.