Райли кимна. Изведнъж й мина през ума, че идеята всъщност не е особено добра. Или тук долу беше по-студено, или започваше да изпитва страх.
— Нервна ли си? — отгатна Рап.
Райли кимна.
— Добре — усмихна се Рап. — Така и трябва. — Той хвана дясната й ръка и я постави на рамото на Адамс. — Следвай Милт и всичко ще е наред.
Рап открехна вратата и огледа коридора. Нямаше никой. Вдигнал пистолета, излезе в коридора и направи знак на Адамс и Райли да го последват.
Адамс се затича напред, стиснал в дясната си ръка шперц. Райли го следваше неотлъчно. Рап пое след тях. След секунди Адамс вече стоеше пред друга тайна врата и я отключваше. Отвори я и тримата влязоха в помещението.
Мич затвори след себе си и се огледа.
— Мислех, че влизаме в Китайската стая — прошепна Райли.
— Не — поклати глава Адамс. — Това е складът на Китайската стая. — Той се приближи до един от многото пластмасови контейнери и го отвори. Вътре имаше чаши и чинни. — Тези контейнери са предварително подготвени. Когато предстои прием, слагат един в асансьора и го свалят в кухнята.
— Всичките ли са пълни с китайски порцелан? — озърна се Райли.
— Да.
— Страхотно.
Рап вече местеше контейнерите, за да отвори място към стената, на която беше отворът на вентилационната шахта. Адамс му помагаше. Тогава Райли забеляза втора врата.
— Дали е каквото си мисля? — попита.
— Да — отвърна Адамс.
— Добре. Трябва да отида там.
Рап премести последния контейнер и видя в дъното капака на вентилационната шахта. Адамс се приближи, коленичи и извади малка отвертка. За секунди винтовете, които държаха капака, бяха развити. Той го отмести, взе фенерчето си и погледна в тръбата пред себе си. Не му отне много време, за да забележи разклонението, което водеше към долните етажи и към вентилационната система в мазето. Измъкна главата си от отвора и погледна Райли.
— Точно там е, където си мислех — рече. — На три метра направо и после се спускаш два етажа. След това ще трябва да пропълзиш малко повече от три метра и ще стигнеш до отвора долу.
— В каква посока трябва да тръгне, когато стигне до трето ниво? — попита Рап.
— Ще продължава да пълзи в същата посока, от която е дошла.
Мич погледна часовника си.
— Добре — каза той. — Да се захващаме за работа. Сега имаш последен шанс да се откажеш.
Анна се засмя нервно и погледна малкия отвор пред себе си.
— Готова съм — каза решително.
— Дай ми още няколко минути — кимна възхитено Мич — и ще те приготвим. — Той остави малката си раница на пода и извади въжето и едно от устройствата за наблюдение. — Ще има ли достатъчно светлина вътре? — обърна се към Адамс.
— Да. На всеки два метра има отвори, откъдето влиза достатъчно светлина.
— Добре. — Обърна се към Райли: — Седни, Анна, трябва да завържа въжето около глезените ти. — Тя седна на пода. Мич направи здрав възел, но така, че да може да движи краката си свободно. После попита: — Имаш ли въпроси?
— Как ще ви дам сигнал да ме изтеглите нагоре, момчета?
— Добър въпрос — намръщи се Рап. — Дръпни въжето три пъти.
— Как? Няма достатъчно място, за да се извърна. Милт, някакви идеи?
— Да. — Адамс се наведе и започна да развързва обувките си. После свали връзките и ги върза една за друга. Единия им край завърза за въжето, а другия — за врата на Анна. — Когато искаш да те изтеглим, дръпни връзката три пъти.
Райли кимна.
— Идеята си я бива, Милт — рече Рап. После се обърна към Райли: — Вървиш напред около три метра и после надолу, докато стигнеш дъното. Не забравяй, че щом стигнеш долу, трябва да се извъртиш на сто и осемдесет градуса, за да можеш да се сгънеш в кръста. После, когато влезеш в хоризонталната шахта, отново можеш да се обърнеш по корем. Оттам ще пропълзиш до първия отвор на вентилационната шахта, откъдето трябва да се вижда преддверието на бункера. Не се задържай много. Няма да ти трябва повече от минута да погледнеш. Искам да видиш колко души има там и с какво оборудване разполагат. После дръпни три пъти връзката и ние ще те изтеглим.
Райли кимна.
— И не забравяй, че ще трябва отново да се обърнеш на сто и осемдесет градуса, когато те изтегляме.
— Добре, да започваме, преди да съм си променила решението. — Тя се обърна и се мушна в отвора. — Три дръпвания — каза и слабото й тяло изчезна в шахтата.