Властелинът на пръстените

Той добре знаеше историята. Билбо и Фродо често я разказваха, но трябваше да си признае, че досега не им вярваше много. Дори и в този момент гледаше каменните тролове с подозрение и се питаше дали някаква магия няма внезапно да ги съживи.

— Забравяте не само семейната си история, но и всичко, което сте знаели за троловете — каза Бързоход. — Посред бял ден, под яркото слънце, опитвате да ме сплашите с измислицата, че живи тролове ни чакали на поляната! Трябваше поне да забележите, че зад ухото на единия има старо птиче гнездо. Твърде необичайно украшение за жив трол.

Всички се разсмяха. Фродо се ободри — обнадеждаваше го напомнянето за първото успешно приключение на Билбо. Слънцето грееше успокояващо и топло и мъглата пред очите му като че се поразсея.

Спряха да отпочинат на полянката и обядваха в сянката на огромните тролови крака.

— Няма ли някой да попее малко, докато слънцето грее? — обади се Мери, след като похапнаха. — От много дни не сме чули ни песен, ни приказка.

— Откакто напуснахме Бурния връх — каза Фродо.

Всички се обърнаха към него.

— Не се тревожете за мен! — добави той. — Сега ми е много по-добре, но мисля, че не бих могъл да пея. Сам сигурно ще изрови нещо от паметта си.

— Хайде, Сам! — каза Мери. — В главата ти е скрито много повече, отколкото показваш.

— Не знам — каза Сам. — Но как ще ви се хареса това? Не бих го нарекъл същинска поезия, ако ме разбирате — просто малко безсмислици. Хрумна ми, като гледах тия стари образи.

Той се изправи, прибра ръце зад гърба си като ученик и започна да пее по една стара мелодия.

Старият трол на каменен стол глозгаше кокал нащърбен и гол. Години наред го гризеше отвред, че нямаше нийде месо. Ни месо! Ни просо! В самотна бърлога се криеш трол и нямаше нийде месо.

По стръмния склон зададе се Том и рече на трола учтиво: „Пардон! Тоз кокал любим е на чичо ми Тим, дето във гроба лежи. И лежи! И мижи! Отдавна напусна Тим родния дом и мислех, че в гроба лежи.“

Тролът рече завчас: „Задигнах го аз. Защо ви е кокал във дупка на вас? Щом беше умрял и в трап се заврял, задигнах му тая пищялка. Пищялка! Дъвкалка! Нека се жертвува малко за нас, защо му е тая пищялка?“

Том рече свиреп: „Таквиз като теб не бива да мъкнат из своя вертеп пищял или врат от татков ми брат; връщай пищяла веднага! Веднага! Тояга! Макар и умрял, нека е цял. Връщай пищяла веднага!“

Тролът се хили: „Друже мой мили, бих пооглозгал и твойте кокили. Щом нямаш акъл и тук си дошъл, дай да те хапна сега! Ха така! Дръж сега! Вече не ща кости, кожи и жили; с теб ще вечерям сега.“

Тролът беше решил, че го е уловил, но откри, че комай е дълбоко сгрешил. Пъргав и млад, Том мина отзад и го ритна — да помни друг път. Друг път! Всеки път! „Я да го ритна, Том беше решил, та да ме помни друг път!“

Но много корав, от камък по-здрав е тролът със зъл, отмъстителен нрав. Ритникът със крак по камъка як бе за него съвсем безболезнен. Болезнен! Полезен! И Том се завърна във къщи болнав, че ударът беше болезнен.

Оттогава е хром бедният Том и тъжно куцука из родния дом. А тролът без срам пак си е там и глозга си кокала краден. Краден! Гладен! Тролът седи на високия склон и глозга си кокала краден!

— Е, това да ни е за урок! — разсмя се Мери. — Добре, че не го удари с ръка, Бързоход!

— Откъде го научи това, Сам? — обади се Пипин. — Никога не съм чувал тия думи.

Сам промърмори нещо неясно.

— Измислил го е, разбира се — каза Фродо. — През това пътуване научавам доста неща за Сам Майтапер. Първо се оказа конспиратор, а сега и комедиант. Току-виж накрая станал вълшебник… или пълководец!

— Дано да грешите — каза Сам. — Не искам да съм нито едното, нито другото.

След обяда продължиха надолу през гората. Навярно по същия път бяха минали преди много години Гандалф, Билбо и джуджетата. Няколко мили по-нататък излязоха на висок насип над Пътя. Тук Пътят отдавна бе отминал тясната долина на Скрежноблик и сега лъкатушеше в подножието на хълмовете, устремен през гори и обрасли с пирен баири към Брода и планините. Малко по-надолу по насипа Бързоход им посочи един камък сред тревата. Макар и полуизтрити от времето, върху него все още личаха руните на джуджетата и някакви тайни знаци.