Елронд се приближи и застана край безмълвната фигура.
— Събуди се, мой малки маестро — усмихнато каза той. И като се обърна, кимна на Фродо. — Най-после настана часът, за който мечтаеше, Фродо. Ето един приятел, който дълго ти липсваше.
Тъмната фигурка надигна глава и откри лицето си.
— Билбо! — извика Фродо, разпознавайки внезапно това лице, и се хвърли напред.
— Хей, Фродо, момчето ми! — отвърна Билбо. — Значи най-сетне се добра дотук. Надявах се, че ще успееш. Добре, добре! Значи, както чувам, цялото празненство било в твоя чест. Приятно ти беше, надявам се?
— Защо не дойде там? — извика Фродо. — И защо не ми позволиха да те видя досега?
— Защото спеше. Аз те гледах колкото си исках. Всеки ден седях със Сам край леглото ти. А колкото до празника, вече не си падам много по такива работи. Имах друга задача.
— Какво правеше?
— Ами седях и си мислех. Напоследък все с това се занимавам, а пък тук по правило е най-подходящото място. Събуди се, хайде де! — добави той и намигна на Елронд. Очите му блещукаха и Фродо не забеляза и следа от сън в тях. — Събуди се! Не спях, благородни Елронде. Ако искаш да знаеш, прекалено рано излязохте от пиршеството си и нарушихте покоя ми — тъкмо съчинявах песен. Бях се запънал на един-два реда и мислех над тях; но сега не вярвам изобщо да ги оправя. Така ще се разпеете, че ще ми издухате всички мисли от главата. Ще трябва да открия моя приятел Дунадан да ми помогне. Къде е той?
— Ще го намерим — разсмя се Елронд. — Тогава двамата ще се оттеглите в някое ъгълче да довършите работата и преди края на веселбата ще можем да я чуем и оценим.
Изпратиха вестоносци да намерят Билбовия приятел, макар никой да не знаеше къде е и защо не е дошъл на пиршеството.
Междувременно Фродо и Билбо седяха един до друг, а скоро и Сам дотича и се настани край тях. Разговаряха тихичко, забравили за веселието и музиката наоколо. Билбо нямаше кой знае какво да разкаже за себе си. Когато напуснал Хобитово, той дълго бродил безцелно по Пътя и из околните области; но през цялото време неусетно се насочвал към Ломидол.
— Стигнах дотук без много премеждия — каза той — и след като си отпочинах, продължих с джуджетата към Дейл — моето последно пътешествие. Вече няма да пътувам. Старият Балин беше заминал нанякъде. Тогава се върнах тук и тук си останах. Посвърших туй-онуй. Написах още малко от книгата си. И, разбира се, съчинявам нови песни. Пеят ги понякога — мисля, че само за да ми доставят удоволствие; защото, разбира се, не са достатъчно хубави за Ломидол. А освен това слушам и мисля. Тук времето сякаш е спряло. Общо взето, забележително място. Чувам най-различни новини, от местата отвъд планините и от Юга, но почти нищо не идва от Графството. Разбира се, чух за Пръстена. Гандалф често наминаваше насам. Не че ми каза кой знае какво, през последните години е станал по-затворен от когато и да било. Дунадан ми разказваше повече. Представи си само, моят пръстен да предизвика такава бъркотия! Жалко, че Гандалф не откри по-рано как стоят нещата. Отдавна можеше да съм го донесъл тук без толкова разправии. На няколко пъти си мислех да се върна в Хобитово за него; но старея, пък и те не ме пускаха — Гандалф и Елронд, искам да кажа. Комай смятаха, че Врагът ме търси под дърво и камък и ако ме спипа да куцукам из Пущинака, ще ме направи на мат и маскара. А пък Гандалф рече: „Пръстенът вече е в други ръце, Билбо. Нито за теб, нито за останалите ще е добре, ако пак опиташ да си имаш работа с него.“ Чудата бележка, ама какво друго да очакваш от Гандалф. Той обаче казваше, че те наглежда, затова оставих нещата да си вървят по реда. Страшно се радвам, че те виждам жив и здрав.
Той помълча, огледа Фродо с подозрение и прошепна:
— Носиш ли го сега? Какво да правя, любопитен съм, нали разбираш, след всичко, което чух. Много ми се ще само да го зърна пак за мъничко.
— Да, нося го — отговори Фродо, усещайки странна неохота. — Все същият си е, както винаги.
— Добре де, искам само за миг да го видя — настоя Билбо.
Когато се обличаше, Фродо бе открил, че по време на съня Пръстенът е бил закачен на врата му с нова верига — лека, но здрава. Бавно го извади.