Билбо протегна ръка. Но Фродо бързо дръпна Пръстена. С болка и изумление той откри, че вече не гледа Билбо; сякаш сянка бе паднала помежду им и през нея се виждаше дребно сбръчкано същество с алчно лице и костеливи треперещи ръце. Готов бе да го удари.
Музиката и песните около тях като че секнаха и настана тишина. Билбо бързо се взря в лицето на Фродо и прокара ръка по очите си.
— Сега разбирам — изрече той. — Махни го! Съжалявам — съжалявам, че на теб се е паднало това бреме, съжалявам за всичко. Нямат ли край приключенията? Навярно не. Все някой друг трябва да продължи историята. Е, какво да се прави. Питам се, има ли смисъл да се мъча да довърша книгата си? Но да не мислим за това сега… дай да чуем истински новини! Разкажи ми всичко за Графството!
Фродо скри Пръстена и сянката отмина, оставяйки само откъслечен спомен. Светлините и мелодиите на Ломидол отново ги обгърнаха. Билбо се усмихна и щастливо се разсмя. И най-незначителната новина от Графството, която можеше да съобщи Фродо — тук-там подпомаган и поправян от Сам, — се посрещаше с огромен интерес: от отсичането на най-дребното дърво до последната детска лудория в Хобитово. Тъй дълго се бяха увлекли в делата на Четирите околии, че не забелязаха пристигането на един мъж, облечен в тъмнозелено сукно. Той дълго стоя усмихнат над тях.
Изведнъж Билбо вдигна очи.
— А, ето те най-сетне, Дунадан! — провикна се той.
— Бързоход! — възкликна Фродо. — Изглежда, имаш доста имена.
— Е, аз пък досега не бях чува името Бързоход — каза Билбо. — Защо го наричаш така?
— Така ме наричат в Брее — разсмя се Бързоход — и така ме запознаха с него.
— А ти защо го наричаш Дунадан? — запита Фродо.
— Тук често го наричат така — каза Билбо. — Но мислех, че знаеш елфически език достатъчно добре, за да разбереш поне това: дун-адан — Западен мъж, Нуменорец. Но сега не е време за уроци! — Той се обърна към Бързоход: — Къде беше, приятелю? Защо не си присъствал на празника? Лейди Арвен е била там.
Бързоход замислено погледна Билбо.
— Знам — каза той. — Но аз често отлагам веселбата. Еладан и Елрохир ненадейно се завърнаха от Пущинака с вести, които исках да изслушам незабавно.
— Е, добре, скъпо момче — каза Билбо, — сега, като си изслушал новините, не можеш ли да ми отделиш някоя минутка? Имам спешна нужда от помощта ти. Елронд казва, че трябва да довърша тая моя песен до края на вечерта, а пък съм закъсал. Дай да се оттеглим в някое ъгълче и да я поизгладим!
Бързоход се усмихна.
— Хайде, щом е тъй! — каза той. — Ела да я чуя!
За известно време Фродо остана самичък, защото Сам бе заспал. Чувстваше се някак изоставен, макар че от всички страни го обкръжаваха обитателите на Ломидол. Но те мълчаха, увлечени в мелодията на гласовете и инструментите, и не обръщаха внимание на нищо друго. Фродо също се заслуша.
Прелестта на мелодията и преплетените елфически думи, макар почти да не ги разбираше, го очароваха мигом, щом се вслуша. Словата едва ли не придобиваха форма и пред него се разкриваха видения на далечни страни и неземни красоти, каквито никога не си бе представял; осветената от огъня зала се превърна в златна мъгла над пенести морета, въздишащи край границите на света. Сетне магията все по-силно започна да се прелива в прекрасен сън, докато му се стори, че го залива безкрайна река, придошла от злато и сребро, прекалено необятна в очертанията си, за да бъде разбрана; тя стана част от тръпнещия въздух наоколо, пропи цялото му същество и го повлече към дълбините. Под сияйната й тежест той бързо потъна към далечното царство на сънищата.
Дълго броди там и му се привиждаше музика, която изведнъж се превръща в бълбукащ поток, после в глас. Сякаш гласът на Билбо напяваше стихове. Думите долитаха — отначало едва доловими, сетне все по-ясни: