— Едва ли е нужно да говорим за тях — каза Арагорн. — Ако дългът повелява някому да мине пред взора на Черната Порта или да тъпче смъртоносните цветя на Моргулската долина, тогава ще има и заплахи. Аз също се бях отчаял най-сетне и бях наченал пътя си към дома. И тогава случайно се натъкнах на онова, което дирех — отпечатъци от меки нозе край едно кално езерце. Но сега следата бе свежа и устремена, не водеше към Мъртвите блата оттам. Проследих я покрай Мъртвите блата и там го застигнах. Залових го, залових Ам-гъл, додето се спотайваше, надникнал в застоялите води сред падащия здрач. Той бе покрит със зелена тиня. Боя се, че никога не ще ме обикне; ухапа ме и аз не се церемоних с него. Нищо друго не изкопчих от неговата уста освен белега от зъбите му. За мен най-лошата част от странстването бе пътят назад — бдях над него ден и нощ, карах го да върви пред мен с примка на шията, със затъкната уста, докато се укроти от глад и жажда, и все го водех напред, към Мраколес. Най-сетне го доставих там и го предадох на елфите, както се бяхме разбрали; и с радост се отървах от компанията му, защото вонеше. Колкото до мен, надявам се да не го видя никога вече, но Гандалф дойде и търпеливо се впусна в дълги разговори с него.
— Да, дълги и уморителни — каза Гандалф, — но не безполезни. Преди всичко разказът му за загубата съвпадаше с онова, което Билбо за пръв път бе признал наскоро; но това нямаше голямо значение, тъй като вече се бях досетил. Ала едва тогава узнах, че пръстенът на Ам-гъл идва от Великата река край Перуникови поля. Узнах още, че го е притежавал дълго. Много по-дълго от жизнения срок на дребния му род. Могъществото на пръстена бе разтегнало годините му далеч над положения срок; ала такова могъщество владеят само Великите Пръстени. И ако това доказателство не ти стига, Галдор, остава другата проба, за която споменах. Върху същия този пръстен, който се издигна пред погледите ви кръгъл и неукрасен, още могат да се разчетат думите, описани от Исилдур, стига човек да има сила да хвърли за малко златната дреболия в огъня. Аз сторих това и ето какво прочетох:
Аш назг дурбатулук, аш назг гимбатул, аш назг тракатулук
аг бурзум-иши кримпатул.
Промяната в гласа на вълшебника бе поразителна. Внезапно той стана заплашителен, могъщ, груб като камък. Сякаш сянка премина над слънчевото пладне и за миг колонадата притъмня. Всички потрепериха, а елфите притиснаха ушите си с длани.
— Ничий глас не е дръзнал до днес да изрече думи на този език в Имладрис, Сиви Гандалфе — проговори Елронд, когато сянката отмина и всички отново си поеха дъх.
— И да се надяваме, че вече никой не ще ги изрече пак — отвърна Гандалф. — Въпреки всичко не моля за прошка, Владетелю Елронд. Защото, ако не искаме скоро този език да се чува из всяко кътче на Запада, нека всички отхвърлим съмненията и повярваме, че този предмет е наистина онова, което обявиха Мъдреците — съкровището на Врага, преизпълнено с цялата му злоба; и в него се крие огромна част от древната му сила. От Черните години идат думите, които чували Ковачите от Ерегион и разбрали, че са предадени:
Знайте също, приятели мои, че научих още нещо от Ам-гъл. Неохотно говореше той и разказът му бе неясен, но извън всякакво съмнение той е отишъл в Мордор и там са изкопчили от него всичко, що е знаел. И тъй, Врагът знае днес, че Единственият е намерен, че дълго е стоял в Графството; и след като слугите му го преследваха почти до вратите ни, той скоро ще узнае, а може би и знае вече, докато говоря, че Пръстенът е тук.
Всички дълго седяха мълчаливо, докато накрая заговори Боромир:
— Значи казваш, че този Ам-гъл бил дребна твар? Дребна твар, но велик злодей. Какво стана с него. Каква участ му избрахте?
— В тъмница е и нищо повече — каза Арагорн. — Той много бе изстрадал. Няма съмнение, че са го измъчвали и черен страх от Саурон тегне в сърцето му. И все пак аз поне съм доволен, че бдителните елфи от Мраколес го пазят на сигурно място. Велика е злобата му и тя му продава невероятна сила за тъй мършаво и съсухрено създание. На свобода би могъл да стори още много злини. А и не се съмнявам, че са му разрешили да напусне Мордор с някакъв зловредна заръка.