„Деветте отново се излезли — казах аз. — Пресекли са реката. Тъй ми съобщи Радагаст.“
„Радагаст Кафявия! — изсмя се Саруман, вече без да крие подигравката. — Радагаст Укротите ля на птици! Радагаст Наивника! Радагаст Глупака! Но все пак му стигна умът, за да изиграе ролята, която му отредих. Защото ти дойде и това бе единствената цел на посланието ми. И тук ще останеш, Сиви Гандалфе, да си починеш от странстванията. Защото аз съм Саруман Мъдреца, Саруман Твореца на Пръстени, Саруман Многоцветния!“
Взрях се тогава и видях, че одеждите му не са бели, както изглеждаха, а изтъкани от всички багри и когато се раздвижеше, те трептяха, променяха цвят и объркваха окото.
„Повече харесвах бялото“ — казах аз.
„Бялото! — надсмя ми се той. — То служи за начало. Бялото платно може да се обагри. Бялата страница може да се изпише; а бялата светлина да се пречупи.“
„При което вече не е бяла — казах аз. — А онзи, що чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта.“
„Няма нужда да ми говориш като на някой от глупците, с които се сприятеляваш — рече той. — Не съм те докарал тук, за да ме учиш, а за да ти предложа избор. — После се изправи и започна да декламира, сякаш държеше дълго репетирана реч: — Старите времена отминаха. Средните дни отминават. Започват Младите дни. Времето на елфите свършва, но нашето време е близко; иде светът на хората, над който ние трябва да властваме. Ала ни е нужна сила, силата да заповядваме всичко, както пожелаем в името на онова добро, което само Мъдрите могат да видят, И слушай, Гандалфе, стари мой приятелю и помощнико! — рече той, като се доближи и сниши глас. — Казах ние, защото именно ние можем да бъдем, ако се присъединиш към мен. Нова Мощ се надига. Срещу нея старите съюзи и тактики изобщо няма да ни помогнат. Не ни остава надежда нито в елфите, нито в загиващия Нуменор. Тъй че ето го избора пред теб, пред нас. Ние можем да се присъединим към тая Мощ. Това би било мъдро, Гандалф. В тази посока има надежда. Победата на Мощта е близка и тогава ще има щедри награди за ония, които са й помогнали. С издигането на Мощта ще се издигат и изпитаните й приятели; а с търпение Мъдрите като теб и мен биха успели накрая да насочват пътя й, да я контролират. Можем да изчакаме времето си, да стаим мислите в сърцата си, оплаквайки може би стореното по пътя зло, ала одобрявайки високата крайна цел: Знание, Власт, Порядък; всичко онова, което досега напразно се стремим да постигнем, по-скоро възпирани, отколкото подпомагани от слабите си и лениви приятели. Не трябва и няма да има никаква истинска промяна в нашите планове, а само в средствата.“
„Сарумане — казах аз, — чувал съм и преди подобни речи, но единствено от устата на емисари, пратени от Мордор да подлъжат невежите. Не мога да повярвам, че си ме довел тъй далече само за празни приказки.“
Той ме изгледа косо и помълча в размисъл.
„Е, виждам, че това мъдро поведение не ти се нрави — рече той. — Не сега? Не, ако може да се измисли някакъв по-добър път? — Той се приближи и положи дългата си ръка на рамото ми. — Защо не? Пръстенът-Повелител? Ако можем да го командваме, тогава Мощта ще премине у нас. Ето защо наистина те доведох тук. Защото много очи ми служат и вярвам, че знаеш къде се крие сега този скъпоценен предмет. Не е ли тъй? Или защо Деветте разпитват за Графството и каква работа имаш там?“
И при тия думи внезапно в очите му пламна страст, която не можеше да прикрие.
„Сарумане — отвърнах аз, като станах и се отдръпнах от него, — само една ръка може да носи Единствения и ти добре го знаеш, тъй че не си прави труда да казваш ние! Но аз не ще го дам, о, не, не ще ти съобщя и вести за него, след като узнах какво си наумил. Ти беше предводител на Съвета, ала най-сетне разкри лика си. Добре, изглежда, изборът е между подчинението на Саурон или на тебе. Не ще приема нито едното, нито другото. Имаш ли още нещо да предложиш?“
„Да — каза той и сега бе студен и заплашителен. — Не очаквах да проявиш мъдрост дори в свой собствен интерес; ала ти дадох шанса да ми помогнеш доброволно и тъй да си спестиш много неприятности и болки. Третият избор е да останеш тук до края.“
„До кой край?“
„Докато ми разкриеш къде може да бъде намерен Единственият. Бих измислил начини да те убедя. Или докато той бъде открит въпреки волята ти и Господарят отдели време за по-дребни въпроси: например да изнамери подходяща награда за препятствията и наглостта на Гандалф Сивия.“