— Аз ще понеса Пръстена, макар и да не знам пътя — каза той.
Елронд вдигна очи, погледна го и Фродо усети как внезапната проницателност на този поглед прободе сърцето му.
— Ако правилно съм разбрал всичко, което чух, мисля, че тази задача е отредена за теб, Фродо; никой не ще открие пътя, ако не го откриеш ти. Ударил е часът на народа на Графството, часът, в който ще се надигнете и ще разтърсите кулите и Съветите на Великите. Кой сред Мъдреците би могъл да го предвиди? И ако наистина са мъдри, защо им е да го знаят преди да е ударил часът? Ала бремето е тежко. Тъй тежко, че никой не би могъл да го възложи на чужди плещи. Не го възлагам върху твоите. Но ако го вземеш доброволно, бих казал, че изборът ти е правилен; и даже да бяха сбрани тук всички могъщи приятели на елфите от древността, Хадор, Хурин, Турин и дори самият Берен, твоето място щеше да е сред тях.
— Но вие сигурно няма да го изпратите сам, Владетелю? — извика Сам, който повече не можеше да се сдържа и изскочи от ъгълчето, където бе седял кротко на пода.
— Наистина не — усмихнато се обърна към него Елронд. — Поне ти ще тръгнеш с него. Едва ли е възможно да те откъснем даже когато той е поканен на таен съвет, а ти не.
Сам се изчерви и седна.
— В хубава каша се забъркахме, господин Фродо! — промърмори той, клатейки глава.
Глава 3
Пръстенът потегля на юг
По-късно през деня хобитите проведоха самостоятелна среща в стаята на Билбо. Мери и Пипин бяха възмутени, когато узнаха, че Сам се е промъкнал на Съвета и е бил избран за спътник на Фродо.
— Това е крайно несправедливо — заяви Пипин. — Вместо да го изхвърли и да го окове във вериги, Елронд взе, че го възнагради за безочливостта!
— Чак пък „възнагради“ — рече Фродо. — Не мога да си представя по-строго наказание. Мислиш ли, като говориш: присъдата да тръгне на това безнадеждно пътешествие да е награда? Вчера си мечтаех, че задачата ми е свършила и ще мога да почивам тук дълго, може би завинаги.
— Нищо чудно в това и се надявам да имаш тази възможност — каза Мери. — Но ние не завиждаме на теб, а на Сам. Ако трябва да заминеш, тогава за всички нас ще бъде наказание да останем, та било то и в Ломидол. Дълъг път извървяхме с теб и минахме през тежки изпитания. Искаме да продължим.
— Точно това исках да кажа и аз — добави Пипин. — Ние, хобитите, трябва да се подкрепяме и ще го сторим. Не ме ли оковат във вериги — тръгвам. Все трябва да има и един умен в тая група.
— Тогава в никакъв случай няма да бъдеш избран, Перегрин Тук — каза Гандалф, надничайки през приземното прозорче. — Но всички вие напразно се тревожите. Още нищо не е решено.
— Нищо не е решено! — викна Пипин. — Че какво правихте тогава? Толкова часове стояхте затворени.
— Приказвахме — рече Билбо. — Имаше много приказки и на всекиму се отвориха очите. Дори на стария Гандалф. Мисля, че тая дребна новина на Леголас за Ам-гъл го чукна и него като с мокър парцал, макар че си премълча.
— Грешиш — каза Гандалф. — Не си слушал внимателно. Вече бях узнал това от Гуаихир. Ако искаш да знаеш, очите се отвориха, както ти казваш, само на теб и на Фродо; а аз единствен не се удивих от нищо.
— Добре де — каза Билбо, — така или иначе, нищо не бе решено освен избора на горкия Фродо и Сам. През цялото време се боях, че ако ме отхвърлят, ще се стигне дотам. Но ако питате мен, щом получи нужните сведения, Елронд ще изпрати на път многоброен отряд. Започнаха ли вече, Гандалф?
— Да — отвърна вълшебникът. — Някои от разузнавачите вече потеглиха. Утре ще заминат и други. Елронд изпраща елфи да се свържат със Скиталците, а може би и с народа на Трандуил в Мраколес. А Арагорн потегли със синовете на Елронд. Преди да предприемем каквото и да било, ще трябва да проучим всички местности на много левги наоколо. Тъй че горе главата, Фродо! Навярно ще имаш доста дълъг престой тук.
— А! — унило се обади Сам. — Ще изчакаме тъкмо колкото да дойде зимата.
— Няма какво да се прави — каза Билбо. — Вината отчасти е и твоя, Фродо, момчето ми: дето си настоял да изчакаш рождения ми ден. Не мога да се удържа от мисълта, че си го отпразнувал по странен начин. Не този ден бих избрал, за да пусна Вл.-Т. в Торбодън. Но това е положението: не можеш да чакаш пролетта; не можеш и да потеглиш, преди да се върнат разузнавачите.