— Ала боя се, че такъв ти е бил късметът.
— И аз от това се боя — каза Гандалф. — Не можем да потеглим, преди да узнаем какво правят Конниците.
— Мислех, че всички са унищожени от пороя — каза Мери.
— Не е тъй просто да унищожиш Духовете на Пръстена — каза Гандалф. — В тях е мощта на господаря им и те живея или загиват заедно с него. Надяваме се, че всички са останали без коне и одежди, което за известно време ще ги направи по-безопасни, но трябва да узнаем със сигурност. Междувременно опитай да забравиш грижите, Фродо. Не знам дали мога да ти помогна с нещо, но едно ще ти прошепна на ухо. Някой тук каза, че групата ще се нуждае от ум. Прав бе. Мисля, че ще дойда с теб.
Тъй голяма бе радостта на Фродо при това съобщение, че Гандалф скочи от перваза на прозореца, където бе седнал, свали шапка и се поклони.
— Казах само: Мисля, че ще дойда. Засега не се надявай на нищо. Елронд ще има какво да каже по този въпрос, твоят приятел Бързоход също. И това ми напомня, че исках да се видя с Елронд. Трябва да бягам.
— С колко време мислиш, че разполагам? — обърна се Фродо към Билбо, когато Гандалф изчезна.
— О, не знам. Не мога да броя дните в Ломидол. Но вярвам, че ще е доста. Още много има да си бъбрим. Какво ще речеш, ако те помоля да ми помогнеш с края на книгата и началото на следващата? Мислил ли си за край?
— Да, измислих няколко и всички са мрачни и неприятни.
— О, така не върви! — възкликна Билбо. — Книгите трябва да имат хубав край. Става ли така: И всички те се задомиха и завинаги заживяха щастливо?
— Добре ще подхожда, ако някога стигнем дотам.
— А! — обади се Сам. — И къде ще живеят? Често се питам за това.
Известно време хобитите продължиха да говорят и да мислят за отминалото пътешествие и за предстоящите опасности; ала такива бяха достойнствата на Ломидол, че скоро страх и тревога отлетяха от душите им. Добро или зло, бъдещето не бе забравено, но губеше всякаква власт над настоящето. Здравето и надеждите им укрепваха, те се радваха на всеки идващ хубав ден и откриваха удоволствие във всяка трапеза, дума и песен.
Тъй отлитаха дните, всяко утро изгряваше светло и прекрасно, всяка вечер се спускаше прохладна и чиста. Но есента бързо чезнеше; малко по малко златистата светлина избледняваше и се превръщаше в бледо сребро, а от голите дървета падаха сетните упорити листа. Хладен вятър повя на изток откъм Мъгливите планини. Кръглата Луна на Ловеца растеше в нощното небе, прогонвайки по-дребните звезди. Но ниско на юг сияеше една червена звезда. Всяка нощ, когато Луната отново изчезнеше, тя блестеше все по-ярко и по-ярко. Фродо можеше да я види през прозореца си — дълбоко в небесата, пламнала като зорко око, надзъртаща свирепо над дърветата по ръба на долината.
Хобитите бяха прекарали почти два месеца в Дома на Елронд, ноември бе отминал с последните късчета от есента, привършваше и декември, когато разузнавачите взеха да се завръщат. Някои бяха отишли на север, оттатък изворите на Скрежноблик, чак до Голо бърдо; други бяха заминали на запад и с помощта на Арагорн и Скиталците бяха претърсили областите далече надолу по Сивталаз, чак до Тарбад, където старият Северен Път пресичаше реката край руините на древния град. Мнозина бяха тръгнали на изток и юг; някои от тях бяха пресекли планините и навлезли в Мраколес, докато други бяха се изкачили по прохода при изворите на Перуникова река, бяха се спуснали в Дивите земи, бяха пресекли Перуникови поля и накрая бяха стигнали до древния дом на Радагаст в Росгобел. Не бяха открили Радагаст и се бяха завърнали през високия проход, наречен Смутнолейски стъпала. Последни си дойдоха синовете на Елронд — Еладан и Елрохир; подир дълги странствания те бяха се спуснали покрай Сребропът до една удивителна страна, ала не разказаха за задачата си никому освен на Елронд.
В нито една от областите пратениците не бяха открили следи и вести за Конниците или други слуги на Врага. Дори от Орлите на Мъгливите планини не бяха узнали свежи новини. Ам-гъл нито се виждаше, нито се чуваше; но дивите вълци продължаваха да се сбират на глутници и отново ловуваха далече нагоре по Великата река. Три от черните коне бяха намерени удавени на самия Брод. Надолу, по скалите на праговете, съгледвачите бяха открили труповете на още пет, заедно с нацепен и изподран дълъг черен плащ. Нямаше никаква друга следа от Черните конници и никъде не се усещаше присъствието им. Изглеждаше, че са изчезнали от Севера.