Бе студен навъсен ден в края на декември. Източният вятър се носеше през голите дървесни клони и бушуваше из тъмните борове по хълмовете. Парцаливи мрачни облаци прелитаха в ниското небе. Когато взеха да се спускат безрадостните сенки на ранната привечер, Отрядът се приготви за тръгване. Щяха да потеглят подир смрачаване, тъй като Елронд съветваше да пътуват под прикритието на нощта колкото може по-често, додето не се отдалечат от Ломидол.
— Бойте се от безбройните очи на Сауроновите слуги — каза той. — Не се съмнявам, че вестите за разгрома на Конниците вече са стигнали до него и сега го изпълва гняв. Скоро из северните земи ще нахлуят четириноги и крилати съгледвачи. Докато вървите по пътя си, ще трябва да се пазите дори и от небето.
Отрядът не носеше много военни принадлежности, тъй като надеждата им се градеше на тайната, а не на сраженията. Арагорн нямаше никакво оръжие освен Андурил и потегли на път, облечен в излинели зелено-кафеникави дрехи като Скиталец от Пущинака. Боромир имаше подобен дълъг меч, макар и с не толкова благороден произход, а освен това носеше щит и бойния си рог.
— Гръмко и ясно тръби той из долините сред хълмовете — каза гондорецът — и нека тогава бягат всички врагове на Гондор!
Той вдигна рога към устните си, мощно го наду и ехото заподскача от скала на скала; дочувайки зова му, всички в Ломидол рипнаха на крак.
— Не бързай повторно да надуваш този рог, Боромире — каза Елронд, — додето не прекрачиш отново границите на родния си край или не те споходи зла беда.
— Може би — каза Боромир. — Но тръгвайки на път, винаги съм свирил с рога си и дори ако подир туй ще трябва да крачим из сенките, не бих потеглил като крадец в нощта.
Джуджето Гимли единствено носеше открито къса стоманена ризница, защото джуджетата не се боят от товари; на пояса му висеше секира с широко острие. Леголас имаше лък, колчан със стрели и дълъг бял кинжал, закачен на колана му. По-младите хобити носеха мечовете, които бяха взели от могилата; Фродо взе само Жилото, а ризницата, както желаеше Билбо, остана скрита. Гандалф носеше жезъла си, но бе препасал и елфическия меч Гламдринг, побратим на Оркрист, който лежеше сега върху гърдите на Торин под Самотната планина.
Елронд щедро бе снабдил всички с дебели топли дрехи, с якета и плащове, подплатени с кожи. Резервите от храна, дрехи, одеяла и други нужни вещи бяха натоварени на пони — не друго, а бедното добиче, което бяха довели от Брее.
Престоят в Ломидол го бе променил като по чудо: то бе загладило косъма и сякаш си бе възвърнало енергията на младостта. Сам бе настоял да го изберат, заявявайки, че Бил (така го наричаше) ще залинее, ако не дойде.
— Това животно само дето не може да говори — казваше той, — а и това щеше да направи, ако се бе позадържало тук. То ми каза с поглед тъй ясно, както господин Пипин би могъл да го изрече на глас: ако не ме вземеш със себе си, Сам, ще те последвам и без разрешение.
И макар да потегляше като товарно животно, Бил единствен от целия Отряд не изглеждаше потиснат.
Бяха се сбогували в голямата Зала на Огъня и сега чакаха само Гандалф, който още не бе излязъл от дома. През отворените врати долитаха огнени отблясъци и на много прозорци сияеха бледи светлинки. Билбо, омотан в плащ, стоеше безмълвно на прага до Фродо. Арагорн седеше склонил глава към коленете си; единствен Елронд разбираше изцяло какво означава за него този час. Другите се мержелееха като сиви силуети в мрака.
Сам стоеше край понито, смучеше си зъбите и унило гледаше към здрача, където далече долу безучастно громолеше реката; жаждата му за приключения бе спаднала до най-долната си граница.
— Бил, момчето ми — каза той, — не биваше да тръгваш с нас. Можеше да си стоиш тук и да ядеш от най-хубавото сено, додето избуи младата трева.
Бил плесна с опашка и не каза нищо.
Сам оправи ремъците на раницата и неспокойно премисли още веднъж всичко, което бе подредил вътре, питайки се дали не е забравил нещо: главното му съкровище, кухненските принадлежности; малката кутийка със сол, която носеше винаги и допълваше когато можеше; добър (но не и достатъчен) запас от пушилист; кремък и прахан; вълнени чорапи; бельо; разни дребни вещи на господаря му, които Фродо бе забравил и Сам ги бе прибрал, за да ги извади триумфално, когато потрябват. Премисли всичко от край до край.