— Не губи надежда! — каза Боримир. — Уморен съм, но все още ми е останала малко сила, а и на Арагорн също. Ние ще носим дребния народ. Другите несъмнено ще тръгнат подир нас, като се сменят да утъпкват пътеката. Хайде, уважаеми Перегрине! Ще започна с теб. — Той вдигна хобита. — Дръж се здраво за гърба ми! Ръцете ще ми трябват.
И той закрачи напред. Последва го Арагорн с Мери. Пипин се възхищаваше от силата му, виждайки прохода, който вече бе разчистил без други инструменти освен огромните си ръце и крака. Дори и сега, както бе натоварен, той разхвърляше в движение снега настрани, за да разшири пътеката за ония, които го следваха.
Най-после стигнаха до огромната пряспа. Тя бе запокитена насред планинската пътека като неочаквана отвесна стена и гребенът й, остър като отрязан с нож, се издигаше двойно по-високо от Боромир, но през средата й бе пробит проход, който се издигаше и слизаше като мост. От другата страна Мери и Пипин бяха спуснати на земята и изчакаха Леголас да пристигне с останалата част от Отряда.
След малко Боромир се завърна, носейки Сам. Зад него по тясната, но вече добре утъпкана пътека се зададе Гандалф, водейки Бил с Гимли, покатерен между багажа. Последен дойде Арагорн с Фродо на гръб. Те минаха през тесния проход, но едва Фродо бе докоснал земята, когато надолу с тежък тътен се търколи лавина от камъни и плъзгащ се сняг. Снежният прах заслепи Отряда, свит до скалата, и когато въздухът отново се разчисти, всички видяха, че пътеката зад тях е затрупана.
— Стига, стига! — викна Гимли. — Тръгваме си колкото можем по-бързо!
И наистина с този последен удар злобата на планината, изглежда, се изчерпи, сякаш Карадрас бе доволен, че натрапниците са отблъснати и не ще посмеят да се върнат. Снежната заплаха отминаваше; облаците взеха да се разкъсват и светлината се засили.
Както бе съобщил Леголас, откриха, че със слизането надолу снегът става все по-плитък, тъй че дори хобитите можеха да поемат тежкия път. Скоро отново застанаха на плоската площадка над стръмния склон, където предната вечер бяха усетили първите снежинки.
Утрото вече бе напреднало. Те погледнаха отвисоко на запад, към низините. Далече в подножието на склона бе долчинката, откъдето бяха започнали изкачването на прохода.
Болка изпълваше краката на Фродо. Бе прегладнял и смразен до кости; виеше му се свят, когато мислеше за дългото и мъчително спускане. Пред погледа му играеха черни точици. Той разтри очи, но черните точици не изчезнаха. Далече под него и все пак високо над първите възвишения из въздуха кръжаха тъмни петънца.
— Пак птиците! — посочи надолу Арагорн.
— Сега нищо не можем да направим — каза Гандалф. — Трябва незабавно да слезем, независимо дали са добри, зли или изобщо не се интересуват от нас. Дори в скута на Карадрас не бива да изчакваме нов снеговалеж!
Студен вятър повя подир тях, когато обърнаха гръб на Портата на Червения рог и морно се повлякоха по надолнището. Карадрас ги бе победил.
Глава 4
Пътуване в мрака
Свечеряваше се и сивата светлина отново чезнеше бързо, когато спряха за нощувка. Бяха много уморени. Гъстеещият здрач забулваше планината и вятърът бе студен. Гандалф пазеше за всеки по още една глътка от ломидолския чудодей. Когато похапнаха, той свика съвет.
— То е ясно, че тази нощ не можем да продължим — каза той. — Щурмът на Портата на Червения рог ни изтощи и трябва малко да си починем тук.
— А после накъде ще се запътим? — запита Фродо.
— Пътешествието и задачата все още са пред нас — отговори Гандалф. — Нямаме друг избор, освен да продължим или да се върнем в Ломидол.
Само при споменаването за връщане в Ломидол лицето на Пипин светна. Мери и Сам с надежда вдигнаха очи. Но Арагорн и Боромир не помръднаха. Фродо изглеждаше разтревожен.
— Бих искал да съм пак там — каза той. — Но как мога да се върна без позор… освен ако наистина няма друг път и вече сме победени?
— Прав си, Фродо — каза Гандалф, — да се върнем, е все едно да приемем поражението и да очакваме още по-страшното бъдно поражение. Ако сега се върнем, значи Пръстенът трябва да остане там — не ще можем да потеглим отново. Тогава рано или късно Ломидол ще бъде обсаден и след кратки мъчителни дни ще рухне. Духовете на Пръстена са смъртоносни врагове, ала са само сенки на мощта и ужаса, които ще притежават, щом Пръстенът-Повелител отново се озове на ръката на господаря им.