Той закрачи към стената. Точно между сенките на двете дървета тя бе по-гладка и вълшебникът плъзна ръце по камъка нагоре-надолу, мърморейки неясни думи. После отстъпи назад.
— Погледнете! — каза той. — Виждате ли нещо сега?
Луната бе огряла сивото лице на скалата, но пътниците дълго не успяха да видят нищо друго. После на повърхността, където бяха минали ръцете на вълшебника, бавно се появиха неясни линии като нежни сребърни вени, прорязващи камъка. Отначало те бяха само бледи паяжинки, тъй фини, че само блещукаха колебливо там, където луната ги огряваше, но малко по малко ставаха по-широки и по-ясни, докато картината започна да се различава.
На върха, където само Гандалф можеше да достигне, имаше арка от преплетени елфически букви. По тях, макар на места чертите да се замъгляваха и прекъсваха, можеше да се види очертанието на наковалня и чук, увенчани е корона и седем звезди. Още по-долу имаше две дървета, натегнали от растящи полумесеци. По-ярко от всичко друго сияеше самотна многолъчна звезда насред вратата.
— Това са емблемите на Дурин! — извика Гимли.
— А това е Дървото на Върховните елфи! — каза Леголас.
— И Звездата на Феанорския дом — каза Гандалф. — Изработени са от итилдин, който отразява само звездна и лунна светлина и дреме, додето не го докосне онзи, що знае отдавна забравените в Средната земя слова. В древни времена ги чух и трябваше дълбоко да се замисля, преди да си ги припомня.
— Какво означава надписът? — запита Фродо, който се мъчеше да разгадае писмената по арката. — Мислех, че познавам елфическите букви, но тия не мога да разчета.
— Думите са на елфическия език, говорен през Старите времена в Запада на Средната земя — отговори Гандалф. — Но те не ни съобщават нищо важно. Гласят само: Врата на Дурин, Владетел на Мория. Говори, приятелю, и влез. А по-долу с по-дребни и бледи букви е изписано: Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.
— Какво значи „говори, приятелю, и влез“? — запита Мери.
— Това е съвсем ясно — каза Гимли. — Ако си приятел, изречи заветното слово, вратата ще се отвори и можеш да влезеш.
— Да — каза Гандалф, — тия врати вероятно се управляват със слово. Някои джуджешки врати се отварят само по определено време или само за избрани лица; други имат ключалки и е потребен ключ дори ако знаеш необходимите часове и слова. Тази врата няма ключ. Тя е била отворена и край нея са стояли стражи. Но ако се случело да е затворена, всеки, който знаел отварящото слово, можел да го каже и да влезе. Поне тъй твърдят летописите, нали, Гимли?
— Тъй е — каза джуджето. — Но никой не помни какво е било словото. Отдавна са отнесли от този свят своето изкуство Нарви и всички като него.
— Но ти не знаеш ли словото, Гандалф? — изненадано запита Боромир.
— Не! — каза вълшебникът.
Всички го изгледаха с тревога; само Арагорн, който добре познаваше Гандалф, остана безмълвен и равнодушен.
— Какъв смисъл имаше тогава да ни водиш на това проклето място? — извика Боромир и с тръпка се огледа към черната вода. — Ти ни каза, че веднъж си минавал през Мините. Как е възможно това, щом не си знаел как да влезеш?
— Отговорът на първия ти въпрос, Боромире — каза вълшебникът, — е, че не знам думата… засега. Но след малко ще видим. А за ползата от делата ми — добави той и очите му просветнаха под рошавите вежди — можеш да питаш, когато се окажат безполезни. Колкото до втория ти въпрос — съмняваш ли се в разказа ми? Или не ти е останал разсъдък? Аз не влязох оттук. Дойдох от изток. Ако искаш да знаеш, ще ти кажа, че тази врата се отваря навън. Отвътре можеш да натиснеш с ръце и да я отвориш. Отвън не ще я помръдне нищо освен повелителното слово. Не може да бъде изкъртена навътре.
— Какво ще правиш тогава? — заинтересува се Пипин, без да се плаши от настръхналите вежди на вълшебника.
— Ще блъскам вратата с главата ти, Перегрин Тук — каза Гандалф. — Но ако и това не я строши, и ако ме оставят малко на мира от глупави въпроси, ще потърся отварящите слова. Някога знаех всички заклинания на всички човешки, елфически и оркски езици, които се използват за подобна цел. Без да се напрягам, мога да си припомня поне двеста. Но мисля, че ще са нужни само няколко опита и няма да се наложи да питам Гимли за думи от тайния език на джуджетата, който те не разкриват никому. Отварящите слова са елфически, както и надписът на арката — това поне изглежда сигурно.