Боромир се хвърли напред и с все сила съсече ръката, но мечът му издрънча, отскочи и падна от разтърсената му десница. Острието бе нащърбено.
За своя собствена изненада Фродо изведнъж усети как в сърцето му пламва гняв. „Графството!“ — изкрещя той, скочи до Боромир, наведе се и намушка с Жилото чудовищния крак. Раздаде се рев и кракът се дръпна назад, като едва не изтръгна Жилото от ръката на Фродо. Черни капки се стичаха от острието и димейки, се разливаха по пода. Боромир опря плещи във вратата и отново я затвори.
— Победа за Графството! — възкликна Арагорн. — Яко хапят хобитите! Добър меч имаш, Фродо, сине Дрогов!
Вратата изтрещя, после още и още. Тарани и чукове блъскаха по нея. Тя се пропука, олюля се и изведнъж зейна широко разтворена. Със свистене вътре нахлуха стрели, но се удариха в северната стена и паднаха на пода, без да причинят вреда. Изсвири рог, затрополиха нозе и орките един подир друг нахълтаха в залата.
Не успяха да преброят колцина са нападателите. Схватката бе жестока, но орките се стъписаха пред яростната съпротива. Леголас прониза със стрели гърлата на двамина. Гимли съсече краката на трети, който бе скочил върху гроба на Балин. Мнозина паднаха под мечовете на Боромир и Арагорн. Когато рухна тринадесетият, останалите избягаха с крясъци, оставяйки защитниците здрави и читави освен Сам, който бе леко одраскан по главата. Бързото навеждане го бе спасило и той бе съсякъл нападащия орк с як удар на могилния си меч. В кафявите му очи тлееше огън и ако можеше да го види сега, Тед Пясъчкин би отстъпил изплашено.
— Време е! — извика Гандалф. — Да вървим, преди тролът да се е върнал!
Но в мига, когато се оттегляха, преди още Пипин и Мери да бяха стигнали до стълбата, в залата нахлу огромен оркски вожд, висок почти колкото човек и облечен от глава до пети в черна ризница; свитата, му се бе струпала отзад на прага. Широкото му плоско лице бе смугло, очите му пламтяха като въглени и езикът му бе червен; размахваше грамадно копие. С тласък на широкия си щит той отби меча на Боромир, отблъсна го назад и го повали на земята. С бързината на нападаща змия се гмурна под удара на Арагорн, втурна се сред Отряда и запрати копието си право срещу Фродо. Ударен отдясно в ребрата, Фродо отхвръкна към стената и остана забоден там. Сам с вик посече копието и то се пречупи. Оркът захвърли останалото парче и измъкна ятагана си, но в този миг Андурил се стовари върху шлема му. Блеснаха огнени искри и шлемът се разцепи на две. Оркът падна с разбита глава. Свитата му избяга с вой, щом Боромир и Арагорн се хвърлиха напред.
Дум, дум — продължаваха да бият тъпаните в дълбините. Отново затътна могъщият глас.
— Сега! — изкрещя Гандалф. — Сега е последният шанс. Бягайте, ако ви е мил животът!
Арагорн вдигна падналия край стената Фродо и хукна към стълбата, тласкайки пред себе си Мери и Пипин. Останалите го последваха, но Леголас трябваше да влачи Гимли подир себе си — въпреки опасността той се бавеше край гроба на Балин с приведена глава. Под натиска на Боромир източната врата се завъртя на скърцащите панти и се намести в рамката си. От двете й страни имаше големи железни халки, но нямаше как да я залостят.
— Аз съм наред — изпъшка Фродо. — Мога да вървя. Остави ме!
От смайване Арагорн едва не го изтърва.
— Мислех, че си мъртъв! — извика той.
— Още не! — каза Гандалф. — Но ще се чудим, когато му дойде времето. Бягайте всички надолу по стълбата! Изчакайте ме долу няколко минути, но ако не дойда скоро, продължавайте! Бързайте и избирайте пътя, който води надясно и надолу.
— Не можем да те оставим сам да удържиш вратата! — каза Арагорн.
— Правете каквото ви казвам! — грубо отвърна Гандалф. — Тук мечовете са безполезни. Бягайте!
Нямаше никаква шахта и тунелът тънеше в непрогледен мрак. Пипнешком се спуснаха по дългата стълба и спряха да се огледат; но не видяха нищо освен високо горе неясно блещукащия жезъл на вълшебника. Изглежда, той все още стоеше на стража край затворената врата. Фродо дишаше тежко и се подпираше на Сам, който го бе обгърнал с ръка. Стояха в мрака и се взираха нагоре. Фродо сякаш дочу гласа на Гандалф да мърмори слова, които ехото разнасяше с въздишка под наклонения свод. Не можа да разбере смисъла им. Стените трепереха. От време на време громоляха и тътнеха ударите на тъпани: дум, дум.