— Добре дошъл, сине на Трандуил! Твърде рядко пътува моят народ надалеч от Севера.
— Добре дошъл, Гимли, син на Глоин! Наистина отдавна не сме виждали никой от народа на Дурин в Карас Галадон. Но днес нарушихме древния си закон. Дано това бъде знак, че макар сега светът да тъне в мрак, наближават по-добри дни и ще се поднови дружбата между нашите народи.
Гимли ниско се поклони.
Когато всички гости насядаха пред трона му, Владетелят отново ги огледа.
— Тук са осем — каза той. — Според вестите на път трябваше да потеглят девет. Но може би е имало промяна в решението, за която не сме чули. Елронд е далеч, а мракът между нас гъстее и през цялата година сенките прииждаха.
— Не, не е имало промяна в решението — заговори за пръв път Владетелката Галадриел. Гласът й бе ясен и мелодичен, но по-дълбок, отколкото у простосмъртните жени. — Гандалф Сивия е потеглил с Отряда, ала не е преминал границите на тази страна. Кажете ни сега къде е той, защото много се надявах отново да поговоря с него. Но не мога да го видя отдалече, освен ако не пристъпи в пределите на Лотлориен — сива мъгла го обгръща и незнайни за мен са пътищата на нозете и ума му.
— Уви! — изрече Арагорн. — Гандалф Сивия потъна в сянката. Той не успя да избяга от Мория и остана там.
При тези думи всички елфи в залата нададоха вик на скръб и изумление.
— Лоши вести — каза Келеборн, — най-лошите, изричани тук през дълги години, изпълнени с горестни събития. — Той се обърна към Халдир и запита на елфически език: — Защо досега не ми бе съобщено за това?
— Не говорихме с Халдир за делата и задачите си — каза Леголас. — Отначало бяхме много уморени и опасността ни гонеше по петите, а сетне за известно време почти забравихме скръбта си, докато крачехме радостни по прекрасните пътеки на Лориен.
— Ала скръбта ни е голяма и загубата непоправима — добави Фродо. — Гандалф бе наш водач и той ни преведе през Мория; когато не виждахме надежда за бягство, той ни спаси и сам падна.
— Разкажете ни сега всичко! — каза Келеборн.
Тогава Арагорн описа всичко, което се бе случило по прохода на Карадрас и през следващите дни; разказа за Балин и неговия дневник, за боя в Залата на Мазарбул, за огъня, за тесния мост и за идването на Ужаса.
— Той приличаше на зло от Древния свят, каквото дотогава не бях виждал — привърши разказа си Арагорн. — Беше едновременно сянка и пламък, могъщ и страшен.
— Това бе балрог от Моргот — каза Леголас, — най-смъртоносният от всички врагове на елфите, освен Онзи, що седи в Черната кула.
— С очите си видях на моста онова, що ни преследва в най-страшните сънища, видях Злото на Дурин — тихо каза Гимли и в очите му тъмнееше страх.
— Уви — въздъхна Келеборн. — Отдавна се бояхме, че под Карадрас дреме Ужасът. Но ако знаех, че джуджетата отново са раздвижили злото на Мория, бих забранил на всички ви да преминете северната граница. И ако не звучеше невероятно, бих се изкушил да кажа, че на стари години Гандалф е преминал от мъдрост към безумие, за да навлезе без нужда в капаните на Мория.
— И наистина би било прибързано да го кажеш — твърдо изрече Галадриел. — Нито едно дело в живота на Гандалф не бе безполезно. Тези, които са го следвали, не са познавали мислите му и не могат да разкажат за главната му цел. Но както и да стоят нещата с водача, последователите му са безупречни. Не съжалявай, че си посрещнал джуджето. Ако нашият народ бе прекарал дълги години в изгнание далеч от Лотлориен, то кой от Галадримите, дори Келеборн Мъдрия, би отминал и не би пожелал да погледне древната родина дори ако тя се е превърнала в драконова бърлога? Мрачна е водата на Хелед-зарам, студени са изворите на Кибил-нала и прекрасни бяха колонните зали на Хазад-дум в Старите времена, преди да паднат могъщите крале на каменните подземия.
И тя се усмихна към Гимли, който седеше изчервен и печален. А джуджето, чувайки имената, изречени на собствения му древен език, вдигна очи и срещна нейния поглед; и му се стори, че надничайки внезапно в сърцето на неприятел, е срещнал там любов и разбиране. По лицето му се изписа изумление, сетне той отвърна на усмивката. Изправи се неловко, поклони се по маниера на джуджетата и каза:
— Но още по-прекрасни са живите земи на Лориен, а Владетелката Галадриел е по-прелестна от всички скъпоценни камъни, укрити под земята!