Настъпи мълчание. Най-сетне Келеборн отново заговори:
— Не знаех, че положението ви е толкова лошо. Нека Гимли прости суровите ми слова — роди ги тревогата в сърцето ми. Ще сторя каквото мога, за да помогна на всекиго според волята и нуждата му, но особено на онзи от дребния народ, който носи товара.
— Ние знаем задачата ти — каза Галадриел, гледайки към Фродо. — Но тук не ще говорим открито за нея. Ала може би ще се окаже, че ненапразно си дошъл да дириш помощ в тази страна, както явно е възнамерявал и Гандалф. Защото Владетелят на Галадримите се слави като най-мъдър сред елфите на Средната земя и дори кралете не могат да ви дадат подаръците, с които ще ви дари той. От най-ранни дни живее той на запад и аз живея с него от незапомнени времена; още преди падането на Нарготронд и Гондолин минах през планините и през всички епохи на света двамата се борихме срещу бавното поражение. Аз сама свиках за пръв път Белия съвет. Ако не се бяха провалили замислите ми, начело щеше да стои Гандалф Сивия и може би тогава всичко щеше да е другояче. Ала и днес още има надежда. Не ще ви давам съвети, не ще кажа: правете това или онова. Защото не с дела и планове, не с избор на един или друг път мога да помогна; а само със знанията за онова, що е било, и отчасти за онова, що ще бъде. Но ето какво ще ви кажа: вашата Задача се крепи върху острието на нож. Отклонете се само за миг — и тя ще се провали за всеобща погибел. И все пак, докато Отрядът е верен, остава надежда.
И подир тези думи тя ги обгърна с взора си, а сетне проницателно ги изгледа един по един. Никой освен Леголас и Арагорн не устоя на погледа й. Сам бързо се изчерви и наведе глава.
Накрая Владетелката Галадриел ги освободи от плена на очите си и се усмихна.
— Прогонете тревогата от сърцата си — каза тя. — Тази нощ ще спите в мир.
Пътниците въздъхнаха и изведнъж се почувстваха изморени като след дълъг и подробен разпит, макар да не бяха изрекли нито дума.
— Вървете сега! — каза Келеборн. — Изтощени сте от скръб и дълъг път. Вашата Задача не ни засяга пряко, но ще получите убежище в този Град, докато оздравеете и съберете сили. Сега ще си починете, а разговорите за бъдещия ви път ще отложим за по-късно.
За голямо задоволство на хобитите тази нощ Отрядът спа на земята. Елфите им разпънаха шатра сред дърветата до фонтана и положиха в нея меки постели, после им пожелаха покой с прекрасните си елфически гласове и се оттеглиха. Известно време пътниците разговаряха за предната нощувка сред дърветата, за пътуването през деня и за Владетеля и Владетелката; все още не бяха сбрали смелост да мислят за бъдещето.
— Защо се изчерви, Сам? — обади се Пипин. — Много бързо се предаде. Всеки би помислил, че нещо ти тежи на съвестта. Дано не е нищо по-лошо от порочен план да ми задигнеш одеялото.
— Не съм си и мислил за подобно нещо — отвърна Сам, който не бе в настроение за шеги. — Ако искаш да знаеш, почувствах се като че стоя гол-голеничък и това не ми хареса. Тя сякаш надничаше в мен и ме питаше какво ще сторя, ако ми даде възможност да избягам обратно в Графството и да си имам хубава малка дупка и… и моя си градинка.
— Чудна работа — каза Мери. — Почти същото усетих и аз, само че… само че… е, мисля, че няма да ви кажа повече — смутено завърши той.
Изглежда, всички бяха минали през едно и също премеждие — всеки бе усетил, че му предлагат избор между лежащата напред сянка, изпълнена със страх, и нещо, което страстно желае. То ясно се очертаваше пред мисления му взор и за да го получи, трябваше само да кривне от пътя и да остави на друг Задачата и войната против Саурон.
— Освен това на мен ми се стори — каза Гимли, — че изборът ми ще остане в тайна и само аз ще знам за него.
— За мен всичко бе изключително странно — каза Боромир. — Може да е било само проверка и тя да е смятала, че чете мислите ни за някакви свои добри цели; ала бих казал едва ли не, че тя ни изкушаваше, предлагайки неща, които уж са в нейна власт. Едва ли е нужно да казвам, че не пожелах да я слушам. Хората от Минас Тирит държат на думата си.
Но той не каза какво е помислил, че му предлага Владетелката.
Колкото до Фродо, той мълчеше въпреки настоятелните въпроси на Боромир.
— Тя дълго те държа в погледа си, Носителю на Пръстена — каза гондорецът.
— Да — промълви Фродо, — но ще запазя в мислите си каквото е проникнало в тях.
— Е, пази се! — рече Боромир. — Не вярвам много на тая елфическа Владетелка и нейните цели.