Властелинът на пръстените

Тримата другари постояха безмълвно, загледани подир лодката. После Арагорн заговори:

— Ще се взират за него от Бялата кула, но не ще се завърне той ни от планината, ни от морето.

И той бавно запя:

Над степи и блата в Рохан, обраснали с трева, от Запад вятър долетя, край крепостта повя. „Каква ли вест от Запада ми носиш, ветре, ти? Видя ли Боромир Могъщ под грейнали звезди?“ „Видях да язди през реки — те седем са на брой; сред пущинака го видях, ала изчезна той из сенките на Севера, из дивия простор. Запитай Северняка за сина на Денетор.“ „О, Боромир! От кулите на Запад пращам взор, ала не се завръщаш ти от пустия простор.“

После запя Леголас:

Над морски бряг, над пясък жълт Южнякът долетя; с плача на чайките повя край пътната врата. „От Юг какви ли новини ми носиш, ветре, ти? Къде е Боромир Красив? Где рогът му кънти?“ „Не питай — кости там лежат и той самичък бе на бял бряг и на черен бряг под бурното небе; отнесъл го е Андуин в просторното Море. Запитай Северняка днес, той знае най-добре!“ „О, Боромир! От портата на Юг потегля път, ала не идваш от брега, где чайките скърбят.“ Над Портата на Краля, над водопад висок долита хладен Северняк и свири с мощен рог. „Каква ли вест от Севера ми носиш, ветре, днес? Къде е Боромир Храбрец? Отдавна нямам вест“ „Той много врагове срази далеч под Амон Хен и носеха го с пукнат щит и с меч на две строшен. Красив и горд, могъщ и смел лежеше в лодка той и Раурос, златен водопад, донесе му покой.“ „О, Боромир! От кулата навек ще гледам аз към Раурос, златен водопад, до сетния си час.“

Тъй свършиха. После обърнаха лодката и бързо я подкараха срещу течението към Парт Гален.

— За мен оставихте Източния вятър — каза Гимли, — ала не ще кажа нищо за него.

— Така и трябва да бъде — отвърна Арагорн. — Минас Тирит устоява на Източния вятър, ала не го пита за вести. Но сега Боромир пое по своя път, а ние трябва да изберем нашия, без да се бавим.

Бързо, но старателно той огледа ливадата, като често се привеждаше към земята. Накрая каза:

— По тия места не е имало орки. Иначе нищо друго не е сигурно. Тук има следи от всички ни, пресичат се по няколко пъти. Не мога да кажа дали някой от хобитите се е връщал, откакто започнахме да търсим Фродо. — Той се върна към брега, близо до мястото, където поточето се вливаше в Реката. — Тук има ясни отпечатъци. Един хобит е нагазил във водата и се е върнал, но не знам преди колко време.

— Тогава как ще отгатнеш тая гатанка? — запита Гимли.

Арагорн не отговори веднага, а се върна към бивака и огледа багажа.

— Липсват две раници — каза той — и едната определено е на Сам — тя беше доста голяма и тежка. Значи това е отговорът: Фродо е потеглил с лодка и слугата му е тръгнал с него. Фродо сигурно се е върнал, докато ни нямаше. Аз срещнах Сам да се изкачва по хълма и му казах да ме последва; явно не ме е послушал. Досетил се е за решението на господаря си и се е върнал тук, преди Фродо да замине. И нашият приятел е открил, че не е лесно да изостави Сам!

— Но защо да ни изоставя, без да каже нито дума? — обади се Гимли. — Странна постъпка!

— И смела — каза Арагорн. — Мисля, че Сам беше прав. Фродо не е искал да поведе никой от другарите си на смърт в Мордор. След като ни напусна, е станало нещо, което е превъзмогнало страха и съмненията в душата му.

— Може би са връхлетели орките и той е избягал — каза Леголас.

— Избягал е несъмнено — рече Арагорн, — но мисля, че не от орките.

Той не каза какво смята за причина за внезапното решение и бягство на Фродо. Сетните думи на Боромир за дълго останаха негова тайна.

— Е, поне това се изясни — каза Леголас. — Фродо вече де е отсам Реката — той единствен може да е взел лодката. И Сам е с него; само той би взел раницата си.

— Значи нашият избор — каза Гимли — е или да вземем останалата лодка и да последваме Фродо, или да преследваме орките пеша. И в двете посоки надеждата е слаба. Вече изгубихме безценни часове.

— Чакайте да помисля! — каза Арагорн. — Дано сега избера правилно и променя злата участ на този нещастен ден! — Той постоя мълчаливо и най-сетне изрече: — Ще преследвам орките. Бих водил Фродо към Мордор, бих вървял с него до края; ала за да го диря сега из Пущинака, трябва да изоставя пленниците на мъки и гибел. Най-после сърцето ми говори ясно: съдбата на Носителя вече не е в моите ръце. Отрядът изигра ролята си. Ала ние, които оцеляхме, не можем да изоставим другарите си, докато има сили в телата ни. Хайде! Ще тръгваме. Захвърлете всичко ненужно! Ще тичаме ден и нощ.