— Тук нищо не ще може да ни упъти — каза Гимли. — Е, сега пак трябва да спрем и да изчакаме края на нощта. Застудява!
— Вятърът духа откъм северните снегове — каза Арагорн.
— А преди разсъмване ще повее от Изтока — добави Леголас. — Но почивайте, щом трябва. И все пак не губете надежда докрай. Не знаем що ни носи утрешният ден. Утрото често е по-мъдро от вечерта.
— Откакто започнахме гонитбата, изгряха вече три утрини, а не сме станали по-мъдри — отвърна Гимли.
Нощта ставаше все по-студена. Арагорн и Гимли дремеха на пресекулки и при всяко събуждане виждаха Леголас да стои край тях или да крачи напред-назад, напявайки тихичко на родния си език и с тази песен сякаш разцъфваха звездите по твърдия черен небосвод. Тъй отмина нощта. Тримата заедно видяха как зората бавно се разгаря в чистото и безоблачно сега небе, докато най-сетне настана изгревът. Той бе блед и ясен. Вятърът духаше от Изтока и всички мъгли се бяха оттеглили; под хладните лъчи наоколо се простираше необятна пустош.
Напред, на изток, видяха ветровитите възвишения на Роханското плато, които вече бяха зърнали преди много дни от брега на Великата река. На северозапад се ширеше мрачната гора Ветроклин; до сенчестата й стряха все още имаше десет левги, а по-нататъшните склонове чезнеха в далечната синева. Отвъд, сякаш заплувала върху сив облак, блещукаше побелялата глава на Метедрас, последния връх на Мъгливите планини. От гората насреща извираше Ентомил — тук течението му бе бързо и тясно, а бреговете — дълбоко нарязани. Дирята на орките напускаше ридовете и се отклоняваше натам.
Като проследи с острия си взор стъпките им към реката, а после от реката към гората, Арагорн зърна в далечната зеленина сянка, някакво бързо движещо се неясно петно. Отново се хвърли на земята и напрегнато се вслуша. Но Леголас застана до него, засенчил с дълга, изящна ръка зорките си елфически очи, и видя не сянка, не петно, а дребни фигурки на многобройни конници и проблясъкът на утрото по върховете на копията им бе като премигването на ситни звездици, недостъпни за простосмъртно око. Далече зад тях се виеха черни ивици дим.
Над пустите поля тегнеше тишина и Гимли чу как вятърът се носи из тревата.
— Конници! — извика Арагорн, скачайки на крака. — Много конници на бързи жребци се задават към нас!
— Да — каза Леголас, — те са сто и пет. Руса е косата им и бляскави копията им. Водачът им е много висок.
— Зорки очи имат елфите — усмихна се Арагорн.
— Не! Конниците са само на малко повече от пет левги — отвърна Леголас.
— Дали са пет левги, или една — каза Гимли, — не можем да им избягаме из тия голи земи. Да ги чакаме ли тук, или да продължим пътя си?
— Ще чакаме — каза Арагорн. — Уморен съм и ловът ни се провали. Или поне други са ни изпреварили; тия конници се връщат по дирята на орките. Може да ни донесат вести.
— Или копия — обади се Гимли.
— Има три празни седла, ала не виждам хобити — каза Леголас.
— Не казах, че ще чуем добри вести — рече Арагорн. — Но добри или зли, ще ги изчакаме тук.
Тримата другари напуснаха върха на хълма, където лесно можеха да ги забележат на фона на бледото небе, и бавно се спуснаха по северния склон. Спряха малко над подножието и като се омотаха в плащовете, насядаха сгушени един до друг на повехналата трева. Времето се влачеше бавно и тежко. Вятърът беше пронизващо хладен. Гимли бе неспокоен.
— Какво знаеш за тия конници, Арагорн? — запита той. — Не сме ли седнали тук в очакване на внезапната гибел?
— Бил съм сред тях — отвърна Арагорн. — Те са горди и своенравни, ала са и верни, щедри в мисли и в дела; храбри, но не жестоки; мъдри, ала неуки, защото не пишат книги, а пеят безброй песни, както са правили чедата човешки преди Мрачните години. Но не знам какво е ставало тук напоследък, нито пък как може да са настроени днес Рохиримите между предателя Саруман и заплахата на Саурон. Те дълго дружаха с народа на Гондор, макар да нямат кръвна връзка. В отдавна забравени години Еорл Млади ги довел от Севера и родството им е по-скоро с Бардингите от Дейл и Беорнингите от Мраколес, сред които и до днес се срещат мнозина високи и красиви мъже като Роханските конници. Във всеки случай те не обичат орките.