— Ще видим — каза Еомер. — Тъй много странни неща се случиха напоследък, че не бих сметнал за особено чудо да се уча да възхвалявам една прекрасна дама под любещите удари на джуджешка секира. Сбогом!
С тези думи се разделиха. Бързоноги бяха роханските коне. Когато след малко Гимли се озърна, отрядът на Еомер вече се смаляваше в далечината. Арагорн не се огледа — докато препускаха по пътя си, той се взираше в следата, свеждайки ниско глава до шията на Азуфел. Не след дълго наближиха бреговете на Ентомил и тук се натъкнаха на другата диря, слизаща от изток, откъм Платото, за която бе говорил Еомер.
Арагорн скочи от коня и огледа земята, после пак се метна на седлото и се отдалечи на изток, като се придържаше встрани и внимаваше да не утъпче следите. След това отново слезе и проучи почвата, крачейки напред-назад.
— Малко може да се открие — каза той, когато се върна. — Минавайки по обратния път, конниците съвсем са объркали главната следа; на идване, изглежда, са се движили по-близо до реката. Но източната диря е свежа и ясна. Там не се виждат никакви стъпки, отиващи в обратна посока, към Андуин. Сега трябва да яздим по-бавно и да проверим дали наляво или надясно не се отклоняват следи. Оттук нататък орките трябва да са разбрали, че ги преследват; може би са предприели опит да измъкнат пленниците, преди преследвачите да ги догонят.
Докато яздеха напред, времето взе да се навъсва. Ниски сиви облаци се спуснаха над света. Мъгла забули слънцето. То клонеше към запад, а бавно притъмняващите гористи склонове на Ветроклин се извисяваха все по-близо. Не забелязваха отклонения от следата нито наляво, нито надясно, но тук-там минаваха край отделни орки, повалени по време на бягството, със стърчащи от гърба или гърлото сивопери стрели.
Следобедът отминаваше, когато най-сетне стигнаха до покрайнините на гората и на една поляна сред първите дървета откриха мястото на голямата клада — горещата пепел още димеше. До нея имаше огромен куп шлемове, ризници, разцепени щитове, строшени мечове, лъкове, къси копия и друго бойно снаряжение. Насред купчината бе набучена на кол главата на грамаден гоблин; върху раздробения шлем още си личеше бялата емблема. По-нататък, недалеч от мястото, където реката излизаше от гората, имаше могила. Издигната бе наскоро — прясно изрязани чимове покриваха голата пръст; около нея бяха забити петнадесет копия.
Арагорн и другарите му претърсиха бойното поле надлъж и шир, но вече притъмняваше и скоро се спусна мътна, мъглива вечер. Падна нощ, без да са открили следа от Мери и Пипин.
— Нищо повече не можем да сторим — печално каза Гимли. — Много загадки срещнахме, откакто стигнахме до Тол Брандир, но тази е най-трудна за разплитане. Предполагам, че изгорелите кости на хобитите са се смесили с тия на орките. Тежка ще е тая вест за Фродо, ако доживее да я чуе; тежка ще е и за стария хобит, който чака в Ломидол. Елронд не искаше да тръгват.
— Но не и Гандалф — каза Леголас.
— Ала Гандалф реши да дойде сам и пръв загина — отвърна Гимли. — Пророческата дарба не му помогна.
— Съветите на Гандалф не предричаха безопасност за него или за другите — каза Арагорн. — Има неща, които е по-добре да приемеш, отколкото да отхвърлиш, дори ако краят може да бъде мрачен. Но аз все още няма да напусна това място. Така или иначе, трябва да изчакаме зората.
Устроиха биваха си малко зад бойното поле, под едно клонесто дърво — то приличаше на кестен, но още пазеше от миналата година множество широки кафяви листа, като сухи длани с дълги изкълчени пръсти; те скръбно потропваха под нощния ветрец.
Гимли потрепери. Носеха си само по едно одеяло.
— Да запалим огън — каза той. — Вече не ме интересува опасността. А орките, ако искат, нека се трупат като летни мушици край свещ!
— Ако тия нещастни хобити се лутат из гората, огънят може да ги привлече насам — каза Леголас.
— А освен орки и хобити може да привлече и нещо друго — каза Арагорн. — Близо сме до планинските граници на предателя Саруман. Освен това сме в покрайнините на Ветроклин, а казват, че било опасно да посягаш на дърветата в тая гора.
— Но вчера Рохиримите са наклали тук голям огън — каза Гимли — и както виждам, са секли дърва. И въпреки това спокойно са прекарали нощта, след като са свършили работата.
— Били са мнозина — каза Арагорн, — а и не се боят от гнева на Ветроклин, защото рядко идват насам и не навлизат сред дърветата. Но нас пътеките навярно ще ни поведат из горските дебри. Тъй че внимавайте! Не сечете живо дърво!