Властелинът на пръстените

В старите очи се мярна особено изражение, напомнящо предпазливост; дълбоките кладенци се затвориха.

— Ами тогава, хръм — отговори гласът, — е, аз съм ент, поне така ме наричат. Да, това е думата, ент. Самият ент, може да се каже на вашия език. Ветроклин е името ми според едни, Дървобрад казват други. Мисля, че Дървобрад е подходящо.

— Ент? — запита Мери. — Какво е това? Вие сам как се наричате? Какво е истинското ви име?

— Ха де! — отвърна Дървобрад. — Ха! Голям залък лапни, голяма дума не казвай! Не толкоз чевръсто. Сега аз разпитвам. В моята страна сте. Чудя се вие какво сте! Не мога да ви намеря място. Като че не се връзвате в старите списъци, които научих на младини. Но това беше много, много отдавна и може да са съставили нови списъци. Чакай да видим! Чакай да видим! Как почваше?

Узнай сега науката за Живите създания! Отпърво четири, свободните народи: най-стари са на елфите чедата; джудже копач из мрака обитава; ент земероден, стар като гранита; човекът смъртен, властелин на коня… Хм, хм, хм. Строител бобър и козел скокливец, мечокът медояд, глиган побойник; гладникът пес и заекът страхливец… Хм, хм. Орел в гнездото, волът пък на паша, елен рогат; най-бърз в небето — ястреб, най-бял е лебедът, змията най-студена…

— Хум, хм; хум, хм, как беше по-нататък? Рум-тум, рум-тум, румти, тум-тум. Дълъг списък беше. Но, така или иначе, вие май никъде не се вмествате!

— Изглежда, че нас винаги ни забравят в старите списъци и старите легенди — каза Мери. — А пък съществуваме от доста време, ние сме хобити.

— Защо не вмъкнете нов ред? — обади се Пипин.

И хобит-полуръст живее в дупки. Сложете ни между четирите, след човека (Големите хора), и всичко е наред.

— Хм! Не е зле, не е зле — каза Дървобрад. — Ще свърши работа. Значи в дупки живеете, а? Звучи много правилно и благоприлично. Обаче кой ви нарича хобити? Не ми звучи като елфическо слово. Елфите са измислили всички думи — от тях е започнало.

— Никой друг не ни нарича хобити; ние сами се наричаме така — каза Пипин.

— Хум, хмм! Е, хайде сега! Не толкоз припряно! Значи вие самите се наричате хобити? Ама не бива така да го казвате на този и онзи. Ако не внимавате, ще вземете да си изкажете и истинските имена.

— Не се плашим от това — каза Мери. — Всъщност аз съм Брендифук, Мериадок Брендифук, макар че най-често ме наричат просто Мери.

— А аз съм Тук, Перегрин Тук, но всички ме наричат Пипин или даже Пип.

— Хм, ама вие наистина сте припрян народ, както виждам — каза Дървобрад. — Вашето доверие е чест за мен, но не бива отведнъж да си позволявате подобни волности. Да знаете, че има енти и енти; или по-точно има енти и същества, които приличат на енти, но не са, както бихте казали вие. Ако не възразявате, ще ви наричам Мери и Пипин — хубави имена. Защото нямам намерение да ви кажа своето име, във всеки случай засега. — В очите му заискри странен, многозначителен и развеселен поглед със зелен проблясък. — Първо на първо, това би ни отнело доста време — името ми расте непрекъснато, а аз съм живял много, много дълго; тъй че моето име е като приказка. В моя език, Древноентически, както бихте го нарекли, истинските имена разказват историята на онова, на което принадлежат. Прекрасен език, но за да го използваш, трябва извънредно много време, защото ние говорим на него само за онова, което си заслужава дългото говорене и дългото слушане. Но сега — очите изведнъж станаха много ярки и „сегашни“, като че се смалиха и погледът им се изостри — какво става? Какво правите всички тук? Аз виждам и чувам (и надушвам, и усещам) много неща от този, от този, от този а-лала-лала-румба-каманда-линд-ор-буруме. Извинявайте, това е част от името, с което го наричам; не знам как беше думата във външните езици — нали разбирате, това, на което се намираме, на което стоя в хубавите утрини и мисля за слънцето, за тревите отвъд гората, за конете, облаците и развитието на света. Какво става? Какво е замислил Гандалф? И тия… барарум — той издаде дълбок тътнещ звук като фалшива нота на огромен орган, — тия орки и младият Саруман там, в Исенгард? Аз обичам новините. Само не припирайте толкова.