Единствен Пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие.
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие…
Това са само два реда от един отдавна известен в елфическата премъдрост стих:
Той помълча, после бавно изрече с дълбок глас:
— Това е Върховният пръстен, Единственият пръстен, който владее всички други. Единственият пръстен, който Врагът изгуби в древни времена и тъй мощта му отслабна неимоверно. Той страстно го желае… ала не бива да го получи.
Фродо седеше безмълвен и неподвижен. Страхът сякаш протягаше грамадна ръка като тъмен облак, долетял от изток и надвиснал, за да го погълне.
— Този пръстен! — заекна той. — Как, как, за Бога, е попаднал у мен?
— А! — каза Гандалф. — Това е много дълга история. Началото се крие в Черните години, за които днес си спомнят само шепа мъдреци. И пролетта и лятото ще отминат, ако трябва да ти разкажа всичко. Но снощи ти споменах за Саурон Велики, Мрачния владетел. Верни са слуховете, както дочувате — той наистина възкръсна, напусна владенията си в Мраколес и се завърна в своята древна крепост, Черната кула в Мордор. Дори и вие, хобитите, сте чували това име, то витае като сянка край старите ви приказки. След всяко поражение Сянката набира сили и отново се изправя под друг образ.
— Не бих искал това да се случи по мое време — каза Фродо.
— Аз също. Не го желаят и всички, които ще доживеят тия мрачни времена. Но не те решават. Можем само да мислим какво да сторим през времето, което ни остава. А нашето време, Фродо, вече притъмнява. Врагът бързо набира мощ. Мисля, че плановете му са далеч от зрелостта, но вече зреят. Тежки изпитания ни чакат. Още по-тежки щяха да бъдат, ако не бе този страховит шанс. На Врага все още му липсва онова, което ще му даде сила и знание, за да съкруши всяка съпротива, да сломи сетните укрепления и да покрие с нов мрак всички страни. Липсва му Единственият пръстен. Господарите елфи укриха от него Трите, най-прекрасните, и ръката му не ги оскверни. Кралете на джуджетата притежаваха седем, ала той си възвърна три, а драконите унищожиха останалите. Горди и велики, смъртните хора получиха от него девет и тъй се впримчиха в клопката му. Много, много отдавна паднаха те под властта на Единствения и се превърнаха в Духове на Пръстена, сенки сред исполинската му Сянка, най-страшни негови васали. Много години отминаха, откакто Деветте крачеха надлъж и шир. И все пак кой знае? Сянката расте отново, може и те пак да потеглят на път. Но да оставим това! Нека не говорим такива неща дори сред спокойното утро на Графството. И тъй: той прибра Деветте и няколко от Седемте, останалите са унищожени. Трите все още са скрити. Но това вече не го смущава. Трябва му само Единственият, защото той сам изработи този Пръстен и вложи в него голяма част от древната си сила, за да владее останалите. Намери ли го, тогава пак ще заповядва на всички Пръстени, независимо къде са, дори на Трите. Всичко, сътворено от тях, ще лежи пред него беззащитно и той ще стане по-могъщ от когато и да било. Но ето страховития шанс, Фродо. Той вярваше, че Единственият е изчезнал, че елфите са го унищожили, както би трябвало да бъде. Ала сега знае, че Пръстенът не е изчезнал, че някой го е намерил. Затова го дири, дири и всичките му мисли клонят натам. Тук е голямата ни надежда и големият ни страх.
— Защо, защо не са го унищожили? — извика Фродо. — И щом врагът е толкова могъщ, как е могъл да изгуби онова, което най-много цени?
Той стисна пръстена, сякаш вече виждаше как черни пръсти се протягат да го сграбчат.
— Отнеха му го — каза Гандалф. — В древни времена елфите се възправяха срещу него много по-мощно и не всички хора страняха от тях. Народът на Задмория им се притече на помощ. Добре би било да си припомним тази глава от древната история — тогава също имаше печал и мракът се сгъстяваше, ала великата доблест и великите дела не отминаха напразно. Някой ден може да ти разкажа тази история или пък ще я чуеш изцяло от някого, който я знае по-добре. Но засега е най-важно да узнаеш как Пръстенът попадна у теб, а това само по себе си е дълъг разказ, затова ще ти кажа едно: елфическият крал Гил-галад и Елендил Задморски с цената на живота си низвергнаха Саурон, а Исилдур, синът на Елендил, отсече Пръстена от десницата на Саурон и го взе за себе си. Саурон бе победен, духът му отлетя и се укри за дълги години, докато сянката му се възроди в Мраколес. Но Пръстенът бе загубен. Той падна във Великата река Андуин и изчезна. Защото, когато Исилдур се упъти на север по източния бряг на реката, Планинските орки го издебнаха край Перуникови поля и изклаха почти всички негови бойци. Той скочи във водите, ала докато плуваше, Пръстенът се изхлузи от ръката му, орките го видяха и го пронизаха със стрели. — Гандалф помълча. — И там, в тъмните вирове сред Перуникови поля, Пръстенът изчезна от разказите и легендите. Дори дотук малцина знаят историята му и Съветът на Мъдрите не успя да открие нищо повече. Но мисля, че най-сетне мога да продължа разказа.