На Шлемова порта, пред входа на Усоето, от северния зъбер се издаваше напред скален ръб. По хребета му стърчаха древни каменни стени, а сред тях се извисяваше могъща кула. Разказваха, че в отминалите дни на величието на Гондор великани изградили тая крепост по заръка на задморските крале. Наричаха я Рогоскал, защото изсвиреше ли тръба от кулата, ехото дълго отекваше из Усоето, сякаш отдавна забравени армии излизаха на бой от пещерите под хълмовете. Древните владетели бяха изградили и стена от Рогоскал до южния зъбер, преграждаща входа на клисурата. През широк канал под нея минаваха водите на Усоевия ручей. В подножието на Рогоскалова канара ручеят завиваше и по широк улей се устремяваше през зелената ивица, която плавно се спускаше от Шлемова порта към Шлемов вал. Оттам се лееше в Усоева котловина и отминаваше към Западната долина. Сега в Рогоскал край Шлемова порта живееше Еркенбранд, владетел на Западната област край границите на Пределите. Виждайки, че се задават мрачни дни на рат, той отрано бе взел мъдрото решение да поправи стената и да подсили крепостта.
Конниците още бяха в ниската долина пред входа на котловината, когато откъм челния дозор се раздадоха викове и екот на рог. Из мрака засвистяха стрели. Един от разузнавачите долетя назад да съобщи, че из долината бродят вълкоездачи и че армия от орки и диви мъже бърза от Бродовете на Исен към юг, вероятно към Шлемово усое.
— Намерихме много от нашите да лежат посечени, както са бягали натук — каза разузнавачът. — Срещнахме и откъснати групички да бродят без водач насам-натам. Изглежда, никой не знае какво е станало с Еркенбранд. Ако вече не е загинал, навярно ще го застигнат, преди да се добере до Шлемова порта.
— Видели ли са Гандалф? — запита Теоден.
— Да, господарю. Мнозина са видели стар конник в бели одежди да препуска из равнините като вихър над тревата. Някои го помислили за Саруман. Казват, че още по светло отминал към Исенгард. А някои казват още, че преди това са видели Змийския език да бърза на север заедно с отряд орки.
— Тежко на Змийския език, ако Гандалф го догони — каза Теоден. — Било каквото било, липсват ми сега и двамата съветници, старият и новият. Но в тия изпитания нямаме друг избор, освен да послушаме Гандалф и да продължаваме към Шлемова порта, независимо дали Еркенбранд е там, или не. Знае ли се числеността на армията, идваща от Севера?
— Огромна е — отвърна разузнавачът. — Който бяга, брои враговете по два пъти, ала аз говорих с храбри мъже и не се съмнявам, че главната сила на врага е многократно по-голяма от всичко, с което разполагаме.
— Да бързаме тогава — каза Еомер. — Да си пробием път през неприятелите, които ни делят от крепостта. В Шлемово усое има пещери, където могат да се укрият стотици бойци: тайни пътища водят оттам към хълмовете.
— Не се надявай на тайните пътища — каза кралят. — Саруман отдавна шпионира из тия земи. И все пак в крепостта можем дълго да се отбраняваме. Да вървим!
Арагорн и Леголас минаха в авангарда заедно с Еомер. Все по-бавно препускаха в черната нощ, мракът гъстееше и пътят им се изкачваше на юг, все по-високо и по-високо из сенчестите хълмове в подножието на планините. Срещаха малцина врагове. Тук-там се натъкваха на скитащи групички орки, ала те се разбягваха, преди да ги застигнат мечовете на конниците.
— Боя се, че не след дълго — каза Еомер — вестта за идването на кралската армия ще стигне до водача на враговете, бил той Саруман или изпратен от него военачалник.
Тътенът на войната се засилваше зад тях. Сега дочуваха как от мрака долитат звуците на грозна песен. Когато се изкачиха високо в Усоева котловина, спряха да се огледат. Оттам зърнаха из черните поля факли, безброй огнени точици, пръснати като червени цветчета или искрящи из низините на дълги криволичещи колони. Тук-там лумваха мощни пламъци.
— Огромна е тази армия и бързо ни догонва — каза Арагорн.
— Носят огън — каза Теоден — и изгарят по пътя си сеновали, кошари и дървета. Богата е тази долина и приютяваше много чифлици. Уви за моя народ!
— Защо ли не бе ден, та да връхлетим върху тях като планински вятър! — възкликна Арагорн. — Тежко ми е да бягам от врага.
— Не ни остава много да бягаме — каза Еомер. — Вече не сме далеч от Шлемов вал, древен ров с насип, който пресича котловината на два фурлонга преди Шлемова порта. Там можем да се обърнем и да се бием.