— Не, малцина сме, за да удържим Вала — каза Теоден. — Той е дълъг повече от миля, а и отворът в него е широк.
— Ако ни застигнат, последните ще трябва да останат на отвора — каза Еомер.
Нито луна, нито звезда грееше, когато конниците стигнаха до отвора на Вала, където ручеят отминаваше надолу и край него се спускаше пътят от Рогоскал. Насипът изведнъж се извиси пред тях като могъща сянка зад мрачен изкоп. Докато препускаха напред, от тъмнината извика часовой.
— Владетелят на Пределите идва към Шлемова порта — отвърна му Еомер. — Аз говоря, Еомер, син на Еомунд.
— Нечакана добра вест — каза пазачът. — Бързайте! Врагът е по петите ви.
Армията мина през отвора и спря малко по-горе на наклонената морава. С радост узнаха, че Еркенбранд е оставил голям отряд да защитава Шлемова порта, а подир това още много бойци са отстъпили насам.
— Може да имаме хиляда души, годни за пеши бой — каза старецът Гамлинг, водач на стражата край Вала. — Но повечето от тях са видели прекалено много зими като мен или прекалено малко като сина ми, нали го виждате. Чували ли сте за Еркенбранд? Вчера получихме вест, че отстъпвал насам заедно с оцелелите от най-добрите конници на Западния предел. Ала не се появи.
— Боя се, че вече няма да дойде — каза Еомер. — Нашите разузнавачи не са чули нищо за него, а врагът изпълва долината зад нас.
— Дано да е избягал — каза Теоден. — Могъщ боец бе той. В него се бе възродила доблестта на древния воин Шлем Твърдоръки. Но не можем да го чакаме тук. Сега трябва да изтеглим цялата си сила зад стените. Как сте със запасите? Ние почти не носим храна, защото потеглихме за бой, а не за обсада.
— Зад нас, в пещерите на Усоето, са се укрили три четвърти от народа на Западния предел — жени, деца и старци — каза Гамлинг. — Но там са събрани и големи запаси от храна, добитък и фураж.
— Добре — каза Еомер. — Врагът граби и пали всичко, останало в долината.
— Скъпичко ще платят, ако дойдат да се пазарят на Шлемова порта — каза Гамлинг.
Кралят и конниците продължиха напред. Пред насипа над ручея слязоха от конете. В дълга колона ги преведоха нагоре и минаха през портите на Рогоскал. Тук пак ги приветстваха с радост и подновена надежда; сега се събираха достатъчно бойци, за да защитават и крепостта, и преградната стена.
Еомер бързо подготви хората си. Кралят и мъжете от свитата му бяха в Рогоскал заедно с мнозина от западняците. Но Еомер разпредели най-много от бойците си по Усоева стена и кулата над нея, защото там защитата изглеждаше най-несигурна, ако врагът налетеше решително и с големи сили. Конете оставиха далече нагоре в Усоето, под стражата на неколцина бойци, от които можеха да се лишат.
Усоева стена беше висока двадесет фута и толкова широка, че четирима мъже можеха да крачат един до друг по върха, защитени от зид, над който можеха да надничат само най-високите. Тук-там в камъка бяха пробити бойници. До стената се слизаше по стълба от вратата на външния двор на Рогоскал; още три стълбища се изкачваха към нея от Усоето; ала отпред бе гладка и огромните камъни бяха наместени тъй изкусно, че никой не би намерил опора в процепите помежду им, а върхът надвисваше напред като издълбана от морските вълни канара.
Застанал на стената, Гимли се облягаше на парапета. Над него Леголас седеше на зида, опипваше лъка си и се взираше в мрака.
— Това вече ми харесва — каза джуджето и тропна по камъка. — Олеква ми на душата, щом наближа планините. Хубави скали. Яки кости има този край. Усетих ги под нозете си, докато се изкачвахме над Вала. Дай ми само година и стотина от моя род, та да изградя тук крепост, в която цели армии ще се разбиват като дъждовни капки.
— Не се съмнявам — отвърна Леголас. — Но вие, джуджетата, сте странен народ. На мен това място не ми харесва, няма да ми се понрави и на дневна светлина. Ала ти ми вдъхваш увереност, Гимли, и се радвам, че си застанал тук с яките си нозе и тежката секира. Бих искал да има тук още неколцина от твоя род. Но какво ли не бих дал за стотина добри стрелци от Мраколес. Скоро ще ни потрябват. Вярно, и Рохиримите имат добри стрелци, но малцина са тук, малцина.
— Тъмно е за стрелба — каза Гимли. — Всъщност време е за сън. Сън! Толкова ми е нужен, никога не бих повярвал, че на джудже може тъй да му се спи. Тежък труд е ездата. Ала секирата в десницата ми не трае. Дай ми само редица от оркски вратове и достатъчно място да замахна, та да видиш как ще изчезне умората!