— Ам-гъл! — извика Фродо. — Ам-гъл? Искаш да кажеш, че тая твар е онзи Ам-гъл, когото срещнал Билбо? Отвратително!
— А аз мисля, че е печално — каза вълшебникът — и би могло да се случи и на други, дори на някои мои познати хобити.
— Не мога да повярвам, че Ам-гъл има някакво родство с хобитите, та било то и най-далечно — разгорещено възрази Фродо. — Що за гнусна приумица!
— И все пак вярна — отвърна Гандалф. — Поне за произхода на хобитите знам много повече от тях самите. И дори Билбовият разказ подсказва сродството. Много общо се корени в мислите и спомените им. Разбирали са се чудесно, много по-добре, отколкото един хобит би разбирал, да речем, джудже, орк или даже елф. Помисли си само за гатанките, които и двамата знаели.
— Да — каза Фродо. — Макар че не само хобитите задават гатанки. И други народи имат почти същите. Освен това хобитите не мамят. А Ам-гъл през цялото време се чудел как да измами. Той просто искал да приспи вниманието на горкия Билбо. И смея да твърдя, че за порочната му душа е било голямо забавление да започне игра, която може да му донесе лесна плячка, а ако загуби — никаква вреда.
— Уви, това е самата истина — каза Гандалф. — Но мисля, че е имало още нещо, което засега не забелязваш. Ам-гъл не е бил напълно съсипан. Дори Мъдрите не биха предположили, че ще се окаже толкова як — як като хобит. Все още бил запазил свое кътче в съзнанието си и оттам като през тясна пролука в мрака долитала светлина — светлината на миналото. Навярно истински се е зарадвал отново да чуе топъл глас, донесъл спомена за вятъра, дърветата, слънцето, тревата и други забравени неща. Но разбира се, това в края на краищата само още повече разлютявало злото в него… освен ако намерел сили да го овладее. Или ако някой можел да го лекува. — Гандалф въздъхна. — Уви! Едва ли може да се надява на това. И все пак надежда има. Има, макар да е притежавал Пръстена толкова дълго, че почти не си спомня откога. Защото много отдавна не го е носил — рядко се нуждаел от него в черния мрак. Безспорно Ам-гъл не е „избледнял“. Той все още е мършав и жилест. Но разбира се, Пръстенът гризял съзнанието му и мъките станали почти непоносими. „Великите тайни“ под планините се оказали само пуста нощ — нямало какво да открива, нямало какво да прави, освен потайно да дъвче разни гадости и с обида да си припомня миналото. Той бил съвсем окаян. Мразел мрака и още повече мразел светлината, мразел всичко и най-много — Пръстена.
— Какво говориш? — възрази Фродо. — Та нали Пръстенът бил безценното му, единственото, което обичал? Щом го е мразел, защо не се е отървал от него, защо не е избягал?
— След всичко, което чу, би трябвало вече да разбираш. Той го мразел и обичал, както мразел и обичал самия себе си. Не можел да се отърве от него. Не му оставала воля за това. Един Всевластен пръстен сам се грижи за себе си, Фродо. Той може коварно да се изплъзне, ала пазителят му никога не го изоставя. Най-много да се залъгва с идеята да го остави под чужд надзор — и то само в най-ранния стадий, преди хватката да се е стегнала. Но доколкото знам, Билбо единствен в цялата история успя да премине от мисли към дела. Впрочем не без моя помощ. И пак за нищо на света не би го напуснал или захвърлил. Запомни, Фродо, не Ам-гъл, а Пръстенът е решавал. Пръстенът сам го е напуснал.
— Какво? — учуди се Фродо. — Тъкмо навреме, за да срещне Билбо? Нямаше ли да му подхожда повече някой орк?
— Това не е смешно — каза Гандалф. — Поне за теб не е. До ден-днешен това е най-странното събитие в цялата история на Пръстена — Билбо да пристигне тъкмо тогава и слепешком, в мрака, да положи ръка върху него. И други сили са влезли в играта, Фродо. Пръстенът опитвал да се върне при господаря си. Той се изплъзнал от ръката на Исилдур и го обрекъл на гибел; после при първата възможност хванал горкия Деагол — нещастникът бил убит; накрая се вкопчил в Ам-гъл и го погълнал. Но от Ам-гъл вече нямало никаква полза — той бил прекалено дребен и жалък; нямало да напусне подземното си езеро, докато Пръстенът е при него. И когато господарят му отново се надигнал и излъчил тъмните си мисли от Мраколес, Пръстенът изоставил Ам-гъл. Само за да го намери най-неочакваната личност — Билбо от Графството! Зад всичко това стои нещо друго, нещо извън плановете на Ковача на Пръстена. Не мога да го изразя по-ясно, освен да намекна, че е било писано — и то не от Владетеля — Билбо да намери Пръстена. В такъв случай и на тебе ти е писано да се сдобиеш с него. А това може да е обнадеждаваща мисъл.