— И какъв е отговорът на тая гатанка? — запита Теоден.
— Ако искаш да узнаеш, ще трябва да дойдеш с мен в Исенгард — отвърна Гандалф.
— В Исенгард? — викнаха всички.
— Да — каза Гандалф. — Аз ще се завърна в Исенгард и който желае, нека дойде с мен. Странни неща може да видим там.
— Но дори да съберем всички мъже от Пределите и да ги изцелим от рани и умора, пак не ще ни стигнат за щурм срещу крепостта на Саруман — каза Теоден.
— Въпреки това тръгвам към Исенгард — рече Гандалф. — Не ще се бавя за дълго там. Сега пътят ми води на изток. Чакайте ме в Едорас, преди да се нащърби луната!
— Не! — отсече Теоден. — В мрачния предутринен час се усъмних, но вече няма да се разделим. Ще дойда с теб, ако такъв е съветът ти.
— Сега искам да говоря със Саруман колкото се може по-скоро — каза Гандалф, — и тъй като той ти нанесе тежко оскърбление, би следвало да бъдеш там. Но след колко време ще потеглиш и можеш ли да яздиш бързо?
— Моите хора са изнурени от битката, а и аз се уморих — каза кралят. — Дълго препусках и малко спах. Уви! Старостта ми не е измама, нито се дължи само на шепота на Змийския език. Болест е тя, що ни един лечител не може да изцели напълно, та бил той дори и Гандалф.
— Тогава бързо пусни да почиват всички, които ще яздят с мен — каза Гандалф. — Ще потеглим с първите вечерни сенки. Тъй ще е най-добре; съветвам те отсега нататък всичките ни придвижвания да бъдат колкото се може по-тайни. Но не взимай много хора със себе си, Теоден. Отиваме на преговори, а не на бой.
После кралят избра измежду най-здравите мъже ония, които имаха бързи коне, и ги изпрати с вести за победата към всяка долина на Пределите; те носеха и повелята му всички мъже, млади и стари, да дойдат бързо в Едорас. На втория ден след пълнолуние Владетелят на Пределите свикваше там сбор на всички, що могат да носят оръжие. За похода към Исенгард кралят избра Еомер и двадесет мъже от свитата си. С Гандалф щяха да дойдат Арагорн, Леголас и Гимли. Въпреки раната джуджето не желаеше да остане.
— Ударът беше слаб и шлемът го отклони — каза то. — Ще трябва нещо повече от подобна оркска драскотина, за да ме удържи тук.
— Аз ще се погрижа за раната, докато си почиваш — каза Арагорн.
Кралят се завърна в Рогоскал и заспа тъй спокойно, както не му се бе случвало от години; отпочинаха и избраните придружители. Но всички останали, които не бяха осакатени или ранени, подхванаха тежък труд — мнозина бяха паднали в битката и лежаха мъртви по ливадата или в Усоето.
Нито един от орките не бе останал жив; не броиха труповете им. Но огромно множество планинци се бяха предали; те се бояха и крещяха за милост.
Мъжете от Пределите им отнеха оръжията и ги изпратиха на работа.
— Помогнете сега да поправим злото, в което участвахте — каза Еркенбранд, — а после ще положите клетва никога вече да не прекосявате с оръжие Бродовете на Исен, нито да тръгвате на поход с враговете човешки; след туй ще се върнете свободно в земите си. Защото Саруман ви е подлъгал. Мнозина от вас получиха смърт в отплата за лековерието си; но ако бяхте победили, едва ли щяхте да получите от него по-добра отплата.
Хората от страната Дун се смаяха, защото Саруман им бе казал, че роханците са жестоки и изгарят пленниците живи.
Издигнаха две могили сред полето пред Рогоскал и положиха под тях всички конници от Пределите, които бяха загинали при защитата — в едната тия от Източните долини, в другата тия от Западния предел. В самотен гроб под сянката на Рогоскал лежеше Хама, капитан на кралската стража. Той бе паднал пред Портата.
Орките бяха струпани на грамадни купища настрани от могилите на загиналите мъже, недалеч от покрайнините на гората. Смут обзе хората; тая грамада леш не ставаше нито за погребение, нито за клада. За огън дървата им бяха малко, а никой не би посмял да вдигне брадва срещу странните дървета, дори и да не ги бе предупредил Гандалф под смъртен страх да не закачат ни кора, ни клон.
— Оставете орките да лежат — каза Гандалф. — Утрото е по-мъдро от вечерта.
Подир пладне кралският отряд се подготви за заминаване. По това време погребението едва бе започнало; Теоден оплака гибелта на своя капитан Хама и пръв хвърли пръст над гроба му.