Оградени с вериги, всички пътища се спускаха към центъра. Там се издигаше кула с вълшебна форма. Тя бе изваяна от древните строители, изградили пръстена на Исенгард, и все пак не приличаше на човешко дело, а сякаш се бе откъснала от костите на земята сред прастария гърч на хълмовете. Това бе остър връх над каменен остров, черен и засиял с твърд блясък — четири могъщи многостенни каменни колони се спояваха в едно цяло, но към върха се разделяха като стърчащи рога с остри като бръснач ръбове и върхове, тънки като копия. Помежду им имаше тясно пространство и там, на площадка от полиран камък, изписан със странни знаци, човек можеше да застане на петстотин фута над равнината. Това бе Ортанк, цитаделата на Саруман, чието име (случайно или преднамерено) имаше двояко значение; на елфически език ортанк значи Връх Зъб, а на древното наречие на Пределите — Лукавия ум.
Непристъпен и изумителен бе Исенгард, дълго бе и прекрасен; там бяха живели велики владетели, охраняващи Гондор откъм Запада, мъдреци се бяха вглеждали в звездите. Но Саруман постепенно го бе преобразил според промяната на целите си, мислеше, че го е направил по-добър — и се мамеше, защото всички изкуства и хитроумни приспособления, заради които бе изоставил прежната си мъдрост и които с умиление смяташе за свои, идваха единствено от Мордор; тъй че всичко, що правеше, бе само дребно копие, детински модел или робско ласкателство на оная огромна крепост, оръжейница, затвор, могъща пещ — Барад-дур, Черната кула, която не търпеше съперници, надсмиваше се на ласкателствата и търпеливо изчакваше, уверена в гордостта и неизмеримата си сила.
Такава бе крепостта на Саруман, както я описваше мълвата; защото, откакто се помнеха хората в Рохан, никой не бе пристъпил портите, освен може би малцина като Змийския език, които идваха тайно и никому не казваха какво са видели.
Гандалф продължи да язди към грамадната колона с Ръката и я отмина; а в това време конниците с удивление видяха, че Ръката вече не изглежда бяла. Зацапваше я нещо като засъхнала кръв; вгледаха се по-отблизо и разбраха, че ноктите й са червени. Гандалф безгрижно отмина напред из мъглата и те колебливо го последваха. Наоколо сякаш бе придошло внезапно наводнение, широки езера изпълваха низините край пътя и сред камъните струяха поточета.
Най-сетне Гандалф спря и им махна с ръка; те приближиха и видяха, че нататък мъглите се разсейват и слънцето е огряло с бледи лъчи. Отминаваше пладне. Бяха достигнали портите на Исенгард.
Ала портите лежаха на земята изкъртени и изкривени. А скалите наоколо бяха напукани и нацепени на безброй назъбени отломки, разпръснати надлъж и шир и тук-там струпани на жалки купища. Огромната арка бе оцеляла, но сега водеше към открита клисура — сводът на тунела бе съборен и в скалните стени от двете страни зееха грамадни пукнатини и проломи; кулите бяха стрити на прах. Великото море да се бе надигнало от гняв и връхлетяло с буря над хълмовете, не би могло да стори по-страшен погром.
Отвъд целия пръстен бе изпълнен с димящи води — кипнал котел, над който бяха изплували и безредно се носеха останки от греди, върлини, сандъци, бурета и натрошена покъщнина. Криви, килнати колони подаваха разцепените си върхове над потопа, но всички пътища бяха залени. Сякаш много далече, полузакрит от виещи се облаци, стърчеше скалният остров. Кулата Ортанк се извисяваше все тъй мрачна и висока, несъкрушена от бурята. Бледи вълни облизваха нозете й.
Кралят и целият му отряд седяха мълчаливо на конете и се дивяха, усещайки, че властта на Саруман е низвергната; но как — не можеха и да предполагат. Сетне обърнаха очи към арката и разрушените порти. Там, наблизо, забелязаха огромна купчина чакъл; и изведнъж различиха две удобно излегнати дребни фигурки, почти незабележими сред камъните в сивите си дрехи. Край тях бяха подредени бутилки, паници и подноси, като че току-що си бяха похапнали добре и сега се отморяваха от положения труд. Едната изглеждаше заспала, другата с кръстосани крака и ръце зад главата бе облегнала гръб на една изкъртена скала и изпускаше от устата си прозрачен синкав дим на дълги ивици и малки колелца.