— Не знаете какво ви дебне, Теоден — прекъсна го Гандалф. — Тия хобити могат да седят на ръба на гибелта и да обсъждат насладите на трапезата или дребните дела на своите бащи, деди, прадеди и далечни братовчеди до девето коляно, ако ги насърчавате с неуместна търпеливост. Точно сега моментът не е най-подходящ за историята на пушенето. Къде е Дървобрад, Мери?
— Някъде към северната страна, мисля. Отиде да си пийне… чиста вода. Повечето енти са с него и продължават работата си — хей там.
Мери посочи с ръка към димящото езеро; конниците се вгледаха натам и дочуха глухо ромолене и трясък, сякаш от планинския склон се откъртваше лавина. Отдалече долетя хууум-хом, като че победно засвириха рогове.
— И без охрана ли е оставен Ортанк? — запита Гандалф.
— Водата е достатъчна — каза Мери. — Но Бързолъч и още неколцина са на пост. Не всички стълбове и колони из равнината са издигнати от Саруман. Мисля, че Бързолъч стои край скалата, до подножието на стълбата.
— Да, там има един висок ент — каза Леголас, — но ръцете му са отпуснати и стои неподвижно като колона край вратата.
— Минава пладне — каза Гандалф, — а за разлика от вас ние не сме хапвали от ранно утро. Ала бих искал да видя Дървобрад колкото се може по-скоро. Не е ли оставил вест за мене, или подносите и бутилките са я изместили от паметта ви?
— Остави вест — каза Мери — и тъкмо наближавах до нея, но ми попречиха много други въпроси. Канех се да съобщя, че ако Владетелят на Пределите и Гандалф благоволят да идат към северната страна, ще намерят там Дървобрад и той ще ги приветства. Мога да добавя, че там ще намерят и най-добра храна, открита и подбрана от вашите покорни слуги.
Той се поклони.
— Това вече е по-добре — разсмя се Гандалф. — Е, Теоден, ще дойдеш ли с мен да намерим Дървобрад? Ще трябва да заобиколим, но не е далече. Много ще узнаеш, когато видиш Дървобрад. Защото Дървобрад е Ветроклин, най-древен сред ентите и техен вожд, и когато говориш с него, ще чуеш речта на най-старото от всички живи същества.
— Ще дойда с теб — каза Теоден. — Сбогом, хобити мои! Дано се срещнем отново в двореца ми! Там ще седите край мен и ще ми разказвате каквото ви душа иска — за делата на прадедите си до най-древни времена; ще поговорим и за Тоболд Стари и неговите билкарски премъдрости. Сбогом!
Хобитите се поклониха ниско.
— Значи това бил кралят на Рохан! — подхвърли Пипин под сурдинка. — Симпатичен дядка. Много е учтив.
Глава 9
Плаващи отломки
Гандалф и кралският отряд се отдалечиха и завиха на изток, за да заобиколят разрушените стени на Исенгард. Но Арагорн, Гимли и Леголас останаха. Като пуснаха Арод и Азуфел да търсят трева, те дойдоха и седнаха до хобитите.
— Добре, добре! Гонитбата свърши и най-сетне отново се срещаме там, където никой от нас не е и мислил да идва — каза Арагорн.
— И след като големите отидоха да разискват важни въпроси — добави Леголас, — може би ловците ще узнаят отговорите на малките си загадки. Проследихме ви до гората, но има още много неща, за които бих искал да знам истината.
— И ние имаме за какво да ви поразпитаме — каза Мери. — Научихме туй-онуй от Дървобрад, стария ент, но то вече не е достатъчно.
— Всичко с времето си — възрази Леголас. — Ние бяхме ловците, значи вие трябва да разкажете за себе си най-напред.
— Може и после — обади се Гимли. — След похапване по-добре се слуша. Ранен съм в главата, а пладне отмина. Вие, кръшкачи, бихте могли да се сдобрите с нас, като ни намерите нещичко от трофеите, за които споменахте. Малко хапване и пийване ще заличат част от вината ви спрямо мен.
— Ще ги имаш, щом е тъй — каза Пипин. — Тук ли ги искаш, или предпочиташ да се настаниш по-удобно в каквото е останало от караулката на Саруман — ей там, под арката? Ние трябваше да си устроим пикника навън, та да хвърляме по едно око към пътя.
— И по едно не хвърляхте! — отвърна Гимли. — Но аз не бих влязъл в оркски дом, нито пък ще пипна храна на орки или нещо друго, осквернено от тях.
— Няма и да ти предлагаме подобно нещо — каза Мери. — Каквото видяхме от орките, ни стига за цял живот. Но в Исенгард е имало и много други люде. На Саруман му е оставала мъничко мъдрост, та не се доверявал на орките си. За стражи на портата слагал хора — някои от верните му слуги, предполагам. Така или иначе, те били привилегировани и се запасявали добре.