— И с пушилист между другото — подхвърли Гимли.
— Не, не мисля — разсмя се Мери. — Но това е друга история и може да изчака, докато похапнем.
— Е, да вървим да хапнем, щом е тъй! — рече джуджето.
Хобитите ги поведоха; минаха под арката и стигнаха до широка врата отляво, от която се спускаше стълба. Оттатък имаше просторна зала с по-малки вратички в дъното и с огнище и камина от едната страна. Залата беше изсечена в скалата и навярно някога тук бе царувал мрак, защото всички прозорци гледаха към тунела. Но сега през разбития покрив нахлуваше светлина. В огнището пламтеше куп дърва.
— Запалих малко огънче — каза Пипин — да ни поразтуши сред мъглите. Тъдява имаше само няколко наръча съчки, а колкото дърва намерихме, бяха все мокри. Но коминът има голяма тяга — изглежда, че се издига нагоре през скалата и за щастие не е бил запушен. И тъй, огънят ни е подръка. Ще ви препека филийки. Боя се, че хлябът е от три-четири дни.
Арагорн и спътниците му се настаниха в единия край на дългата маса, а хобитите изчезнаха през една от вътрешните врати.
— Там има склад и за наш късмет е останал над потопа — обясни Пипин, когато двамата се върнаха, натоварени с блюда, бокали, чашки, ножове и всевъзможни провизии.
— И няма защо да се мръщиш на трапезата, уважаеми Гимли — каза Мери. — Това не са оркски гнусотии, а човешка храна, както казва Дървобрад. Вино ли предпочиташ, или бира? Вътре има една бъчонка — бива си я, между нас казано. А това е първокласно свинско. Или ако предпочиташ, мога да отрежа и да ти изпека малко пушена сланина. Съжалявам, че няма зеленчуци — доставките напоследък комай са били прекъснати! В допълнение към хляба мога да ти предложа само мед и масло. Доволен ли си?
— Честно казано, да — отвърна Гимли. — Сметките ни значително се разчистват.
Скоро тримата се заеха усърдно с трапезата, а хобитите невъзмутимо се настаниха да похапнат повторно.
— Трябва да правим компания на гостите — заявиха те.
— Тая сутрин сте самата любезност — разсмя се Леголас. — Но ако не бяхме дошли, може би вече щяхте да си правите компания взаимно.
— Може би и защо пък не? — каза Пипин. — Пътуването с орките беше отвратително, а и много дни преди това все стягахме коланите. Струва ми се, че доста отдавна не сме похапвали до насита.
— Не виждам да ви се е отразило зле — каза Арагорн. — Направо пращите от здраве.
— Вярно, вярно — обади се Гимли, като ги огледа от глава до пети над ръба на чашата си. — Ами че косите ви са станали двойно по-гъсти и къдрави, откакто се разделихме; ако не беше невъзможно за хобити на вашата възраст, бих се заклел, че и двамата сте пораснали. Каквото и да е било, тоя Дървобрад поне не ви е държал гладни.
— Така си беше — потвърди Мери. — Но ентите само пият, а напитката стомах не пълни. Може и да са хранителни питиетата на Дървобрад, обаче все си е нужно и нещичко по-солидно. Пък и лембас омръзва, та е хубаво да има разнообразие.
— Пили сте от водата на ентите, така ли? — възкликна Леголас. — Е, тогава мисля, че Гимли може да повярва на очите си. Странни песни се пеят за еликсирите на Ветроклин.
— Не една странна легенда се разказва за тази област — каза Арагорн. — Никога не съм навлизал в нея. Хайде, разправете ми повече за гората и за ентите!
— Ентите — започна Пипин, — ентите са… е, ентите са най-различни, това първо. Но очите им значи, очите им са много странни. — Той потърси думи и замълча. — Добре де — продължи той, — вече зърнахте неколцина отдалече — във всеки случай те ви видяха и съобщиха, че идвате по пътя — а предполагам, че ще видите още мнозина, преди да си заминете оттук. Трябва сами да си оформите представата.
— Хайде, хайде! — обади се Гимли. — Започваме историята от средата. Бих искал да чуя разказа както си му е редът, от онзи странен ден, когато задругата ни се разпадна.
— Ще го чуеш, ако има време — каза Мери. — Но най-напред, ако сте се нахранили, напълнете лулите и ги запалете. А после ще можем за малко да си въобразим, че всички сме се завърнали живи и здрави в Брее или в Ломидол.
Той измъкна кожена торбичка, натъпкана с тютюн.
— Имаме цели камари от тая стока и като вземем да си тръгваме, можете да отнесете колкото си щете. Двамата с Пипин тая сутрин извършихме някои спасителни работи. Сума ти неща плават наоколо. Пипин намери две малки бъчонки, изплавали от някое мазе или склад, предполагам. Когато ги отворихме, открихме, че са пълни с това — чудесен пушилист за най-изтънчения вкус, при това съвършено незасегнат.