Гимли взе няколко листа, стри ги между дланите си и помириса.
— Добро е на пипане и приятно мирише — каза той.
— Добро! — възкликна Мери. — Драги ми Гимли, та това е Дългодолски лист! На бъчонките черно на бяло си личеше знакът на Рогосвирците. Нямам представа как са попаднали тук. Сигурно за личните нужди на Саруман, тъй ми се чини. Не бяха чувал, че стига чак толкова далече. Но сега е добре дошъл, нали?
— Щеше — отвърна Гимли, — ако имах и лула за него. Уви, изгубих я в Мория или още по-рано. Не се ли намира някоя лула сред плячката ви?
— Не, боя се — каза Мери. — Не намерихме нито една, дори тук, в караулката. Изглежда, че Саруман е пазел тоя разкош единствено за себе си. И мисля, че ще е безполезно да чукаш на вратата на Ортанк да го молиш за лула! Ще трябва да си услужваме — приятел в нужда се познава.
— Секундичка! — обади се Пипин. Той пъхна ръка под якето си и измъкна мека торбичка на канапче. — Имам едно-две съкровища, дето са ми скъпи като Пръстени и си ги пазя до сърцето. Ето едно от тях — неизползвано. Дълго го носих, без да знам защо. Всъщност не се и надявах да открия пушилист по пътя, след като свърша запаса си. Но ето че имало полза в края на краищата. — Той размаха малка луличка с широка плоска чашка и я подаде на Гимли. — Това ще ни разчисти ли сметките?
— Да ги разчисти! — провикна се Гимли. — Най-благородни хобите, подир това сам аз съм ти дълбоко задължен.
— Е, аз се връщам на открито да видя как са вятърът и небето — каза Леголас.
— Ще дойдем с теб — рече Арагорн.
Излязоха навън и насядаха по каменната купчина пред портата. Сега виждаха много по-надалеч из дъното на долината; мъглите се надигаха и се носеха по вятъра.
— Хайде сега да си поотдъхнем малко тук! — каза Арагорн. — Ще седнем на ръба на разрухата, както казва Гандалф, и ще си побъбрим, докато той е зает другаде. Налегнала ме е умора, каквато рядко съм усещал преди.
Той се омота в сивия си плащ, закривайки ризницата, и изпружи дългите си нозе. После полегна назад и над устните му се издигна тънка струйка дим.
— Гледайте! — рече Пипин. — Бързоход Скиталеца се завръща!
— Той никога не ви е напускал — отвърна Арагорн. — Аз съм и Бързоход, и Дунадан, мястото ми е и в Гондор, и сред Севера.
Известно време те пушеха мълчаливо; огряваха ги слънчевите лъчи, падащи косо в долината измежду високите бели облаци на запад. Легнал неподвижно, Леголас бе втренчил поглед към слънцето и небето и тихичко си тананикаше. Накрая се надигна и седна.
— Хайде! — каза той. — Времето напредва и мъглите се разсейват или поне щяха да се разсеят, ако вие, чудаци, не се обвивахте в пушилка. Какво става с разказа?
— Е, моят разказ започва с това, че се събудих в мрака, цял омотан с въжета, и открих, че съм в лагера на орките — каза Пипин. — Чакай да видя, какъв ден сме днес?
— Пети март по Летоброенето на Графството — отвърна Арагорн.
Пипин пресметна на пръсти.
— Само преди девет дни! — възкликна той. — А ми се струва, че е минала цяла година, откакто ни плениха. Е, макар че половината време беше като кошмарен сън, мисля, че последваха три ужасяващи дни. Ако пропусна нещо важно, Мери ще ме поправи — няма да навлизам в подробности: камшиците, мръсотията, вонята и прочие; то не е за разправяне.
И той се впусна в разказ за сетното сражение на Боромир и похода на орките от Емин Муил към Гората. Останалите кимаха, когато някоя подробност съвпадаше с догадките им.
— Ето нещо скъпо, което сте изтървали — каза Арагорн. — Ще се радвате да го получите отново.
Той бръкна под плаща, разкопча пояса си и измъкна два кинжала в кожени ножници.
— Добре! — каза Мери. — Вече не се надявах някога да ги видя пак! Аз нашарих с моя неколцина от орките, но Углук ни отне оръжието. Как гледаше само! Отначало помислих, че се кани да ме намушка, но той захвърли кинжалите, сякаш го пареха.
— Ето и брошката ти, Пипин — добави Арагорн. — Пазих я грижливо, защото е много ценна.
— Знам — каза Пипин. — Мъка ми беше да я хвърлям, но какво друго можех да сторя?
— Нищо — отвърна Арагорн. — Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови. Правилно си постъпил.
— Добре си се изхитрил да срежеш ремъците около китките си! — каза Гимли. — Случаят ти е помогнал, но може да се каже, че си сграбчил късмета и с двете ръце.