— Вече разбираме съвършено всичко — каза Гимли.
— Всичко освен едно — каза Арагорн, — в Исенгард да има лист от Южната околия. Колкото повече си мисля, толкова по-странно ми изглежда. Никога не съм бил в Исенгард, но съм пътувал из тия земи и добре познавам пущинаците от Рохан до Графството. От дълги години по този път не са минавали открито нито стоки, нито хора. Предполагам, че Саруман е имал тайни връзки с някого от Графството. Не само в двореца на крал Теоден се намират Змийски езици. Имаше ли дата на бъчонките?
— Да — каза Пипин. — Беше реколта от миналата, 1417 година; о, не, разбира се, вече е по-миналата — добра година беше.
— Добре де, надявам се, че каквото и зло да е зреело, с него вече е свършено; или пък е прекалено далеч за нас — заяви Арагорн. — И все пак мисля, че ще подхвърля на Гандалф за това, макар да изглежда дреболия сред великите му дела.
— Питам се какво ли прави той — обади се Мери. — Следобедът отминава. Хайде да поогледаме наоколо! Сега поне можеш да влезеш в Исенгард когато пожелаеш, Бързоход. Но гледката не е много весела.
Глава 10
Гласът на Саруман
Минаха през разрушения тунел, застанаха на купчина камъни и се загледаха към мрачната скала на Ортанк с безброй прозорци, все тъй заплашително надвиснали над околното опустошение. Водата вече съвсем бе спаднала. Тук-там бяха останали мътни езерца, покрити с нечиста пяна и отломки; но по-голямата част от широкия кръг беше отново открита — пущинак от тиня и натрошена скала, надупчена от почернели отвори и осеяна със стълбове и колони, килнати като пияни насам-натам. На ръба на разбитата чиния лежаха грамадни могили и откоси като керемиди, нахвърляни от ураган; отвъд тях зелената гориста долина преминаваше в дълга клисура между мрачните ръкави на планините. Сред пущинака група конници криволичеха, подбирайки пътя си; те идваха откъм северния край и вече наближаваха Ортанк.
— Това са Гандалф, Теоден и свитата му! — каза Леголас. — Да идем при тях!
— Гледайте къде стъпвате! — напомни Мери. — Някоя изкъртена плоча може да се преобърне и да ви събори в шахтата, ако не внимавате.
Закрачиха по останките от пътя между портата и Ортанк. Вървяха бавно, защото плочите бяха напукани и покрити с тиня. Като ги видяха да се задават, ездачите спряха в сянката на скалата и ги изчакаха. Гандалф препусна насреща им.
— Дотук добре — каза той. — Двамата с Дървобрад имахме интересни разговори и обсъдихме няколко плана; успяхме и да си починем — крайно време беше. Сега пак ще трябва да вървим. Надявам се, че и вашите спътници са успели да починат и да се освежат?
— Починахме — отвърна Мери. — Но разговорите ни започват и завършват с лулата. Е, поне сме малко по-добре разположени към Саруман, отколкото преди.
— Тъй ли? — рече Гандалф. — Аз пък не. Сега имам да свърша една последна задача, преди да си тръгна — трябва да направя на Саруман прощално посещение. Опасна и вероятно безсмислена работа, но трябва да се свърши. Който иска, може да дойде с мен — но се пазете! И без шеги! Не е време за веселба.
— Аз ще дойда — каза Гимли. — Иска ми се да го видя и да узная дали наистина прилича на теб.
— И как ще го узнаеш, уважаемо джудже? — запита Гандалф. — В твоите очи Саруман би могъл да прилича на мен, ако това подхожда на плановете му. И станал ли си достатъчно мъдър, та да усетиш всяко негово притворство? Е, може и да видим. Нищо чудно да се бои да се покаже наведнъж пред много погледи. Но аз заръчах на ентите да не се мяркат наоколо, тъй че има надежда да го убедим да излезе.
— Какво ни заплашва? — обади се Пипин. — Ще стреля ли по нас, ще сипе ли огън през прозорците; или може да ни урочаса отдалече?
— Последното е най-вероятно, ако безразсъдно наближиш прага му — отвърна Гандалф. — Но не се знае какво може да стори, какво ще реши да опита. Опасно е да пристъпваш към заклещен звяр. А вие дори не подозирате каква мощ има Саруман. Пазете се от гласа му!
Скоро достигнаха подножието на Ортанк. То бе черно и скалата блестеше като влажна. Ръбовете на каменните плоскости бяха остри, сякаш току-що издялани. Само няколко драскотини и ситни отломени люспици край основата напомняха за яростта на ентите.