Сянка мина по лицето на Саруман; после то стана мъртвешки бледо. Преди да успее да се прикрие, всички зърнаха през маската терзанията на един ум, изпаднал в съмнение, разкъсван между неохотата да остане и ужаса да напусне убежището си. За секунда той се поколеба и всички затаиха дъх. После заговори и гласът му бе писклив и студен. Гордостта и омразата го бяха овладели.
— Да сляза? — присмя се той. — Слиза ли обезоръжен човек да разговаря с разбойници пред прага? И тук ви чувам добре. Не съм глупак и не ти вярвам, Гандалф. Може да не са застанали открито на стълбата, ала знам, че горските демони се спотайват по твое нареждане.
— Предателят никому не вярва — морно отвърна Гандалф. — Но не се бой за кожата си. Не искам да те убия или да ти причиня зло, би трябвало да го знаеш, ако наистина си ме разбирал. И имам сила да те опазя. Давам ти последна възможност. Можеш свободно да напуснеш Ортанк… стига да решиш.
— Добре звучи — саркастично подметна Саруман. — Точно в стила на Гандалф Сивия — толкова снизходителен, самата любезност. Не се съмнявам, че Ортанк ще ти е много удобен, след като услужливо го напусна. Но откъде-накъде ще го напускам? И какво разбираш под „свободен“? Има някакви условия, предполагам?
— От прозорците си виждаш причините да напуснеш — отговори Гандалф. — Като помислиш, ще се сетиш и за други. Слугите ти са разпръснати и унищожени; съседите си сам превърна във врагове; измами новия си господар или поне се опита да го сториш. Когато окото му се обърне насам, то ще е червеното око на гнева. Но щом казвам „свободен“, значи разбирам „свободен“ — свободен от въже, верига или заповед; волен да идеш където си щеш, та било то и в Мордор, Саруман, стига да пожелаеш. Ала първо ще ми предадеш Ключа на Ортанк и жезъла си. Те ще са залог за поведението ти и ако ги заслужиш, ще ти се върнат по-късно.
Изкривено от ярост, лицето на Саруман почервеня и в очите му пламна кървав огън. Той се разсмя диво.
— По-късно! — Викът му премина в писък. — По-късно! Да, предполагам, когато получиш и Ключовете на самия Барад-дур; и короните на седемте крале, и жезлите на Петимата мъдреци, и като се сдобиеш с чифт волски подкови далеч-далеч над сегашните ти жабешки размери. Скромен план, няма що. Само дето комай ще трябва мъничко да ти помогна! Имам си друга работа. Не ставай глупак. Ако искаш да преговаряш с мен, докато още имаш възможност, върви си и се върни, като се опомниш! И недей да влачиш тия главорези и дребни утайки, дето ти се мъкнат по опашката! На добър час!
Той се обърна и напусна балкона.
— Върни се, Саруман! — властно изрече Гандалф.
За всеобщо изумление Саруман се обърна и сякаш влачен против волята си, бавно наближи железния парапет и задъхан се облегна на него. Лицето му беше свито и сбръчкано. Ръката му се вкопчваше като ноктеста лапа в тежкия черен жезъл.
— Не съм ти разрешил да си вървиш — сурово изрече Гандалф. — Не бях свършил. Станал си глупак, Саруман, и все пак ми е жал. Още можеше да обърнеш гръб на безумието и злото и щеше да си от полза. Но ти избра да останеш и да предъвкваш огризките от старите си интриги. Стой си тогава! Но те предупреждавам, не ще е лесно да се измъкнеш пак. Освен ако мрачните ръце на Изтока не се протегнат да те грабнат. Саруман! — викна той и в гласа му нахлу нова мощ и власт. — Виж, аз не съм Гандалф Сивия, когото предаде. Аз съм Гандалф Белия, що се завърна от смъртта. Вече нямаш цвят, изгонвам те от ордена и от Съвета.
Той надигна ръка и бавно заговори с ясен и хладен глас:
— Саруман, жезълът ти е счупен.
Раздаде се пукот, жезълът в ръката на Саруман се разцепи на две и горната част падна пред нозете на Гандалф.
— Махай се! — рече Гандалф.
Саруман с писък рухна назад и пропълзя навътре. В този момент нещо тежко и блестящо профуча отгоре. То отскочи от железния парапет в мига, когато Саруман го бе напуснал, и пронизвайки въздуха край главата на Гандалф, се стовари на стълбата. Парапетът се строши със звън. Стълбата се пропука сред отломки и искри. Ала топката остана невредима — по стъпалата се търкулна кристален глобус, мрачен, но със сияйно огнено ядро. Докато подскачаше към едно езерце настрани, Пипин изтича и го вдигна.