— Така си е — отвърна Пипин. — Сега дори и седемте камъка да положат пред мен, само ще затворя очи и ще пъхна ръце в джобовете си.
— Добре! — похвали го Гандалф. — На това се надявах.
— Само че бих искал да знам… — започна Пипин.
— Милост! — провикна се Гандалф. — Ако любопитството ти се лекува с нови знания, ще трябва да ти отговарям до сетния си час. Какво още искаш да знаеш?
— Имената на всички звезди и всички живи твари, цялата история на Средната земя, Заднебесието и Разделните моря — разсмя се Пипин. — Тъй де! Че как иначе? Но тая вечер не бързам. Засега си мислех само за черната сянка. Чух те, като викна: „Вестоносецът на Мордор.“ Какво беше това? Каква работа имаше в Исенгард?
— Крилат Черен конник, Назгул — отвърна Гандалф. — Можеше да те отнесе в Черната кула.
— Но не идваше за мен, нали? — заекна Пипин. — Искам да кажа… той нали не е знаел, че аз…
— Не, разбира се — каза Гандалф. — От Барад-дур до Ортанк има повече от двеста и повече левги по птичи полет — дори на един Назгул му трябват няколко часа, за да ги измине. Но след похода на орките Саруман сигурно е надничал в Камъка и не се съмнявам, че е разкрил тайните си замисли повече, отколкото е възнамерявал. А след станалото тази нощ навярно скоро ще пристигне втори Назгул. И тогава Саруман ще рухне до дъното на порока, в който се е заплел. Вече няма Камък, с който да вижда, и не може да отговаря на заповедите. Саурон ще си помисли едно: че той си е присвоил пленника и избягва да употребява Камъка. Саруман може да каже на вестоносеца истината, ала това не ще му помогне. Дори сред разрушения Исенгард, той е на сигурно място в Ортанк. Тъй че, ще не ще, постъпките му изглеждат бунтовни. Нищо, че ни отблъсна, за да избегне тъкмо това! Не знам какво ще прави в подобно окаяно положение. Докато е в Ортанк, мисля, че му остава сила да се пребори с Деветте Конници. Може и да опита. Може би ще се помъчи да плени Назгула или поне съществото, що го носи из въздуха. В такъв случай роханци ще трябва добре да си пазят конете! Ала не мога да кажа какво ще ни донесе това — добро или зло. Може би плановете на Врага ще се объркат или забавят от гнева срещу Саруман. Може би ще узнае, че съм бил там и съм стоял на стъпалата на Ортанк… с хобити подир опашката. Или че наследникът на Елендил още е жив и е стоял край мене. Ако Змийския език не се е заблудил по роханската ризница, ще си припомни Арагорн и титлата, с която се представи. От това се боя. И затова бягаме сега — не от опасността, а към по-страшна заплаха. Всеки скок на Сенкогрив те носи все по-близо до Страната на Сянката, Перегрин Тук.
Пипин не отговори, само придърпа плаща си, сякаш го бе пронизал внезапен хлад. Призрачните земи отминаваха под тях.
— Гледай! — изрече Гандалф. — Отпред се разкриват долините на Западния предел. Пак се завръщаме към пътя на изток. Оная черна сянка там е входът на Усоева котловина. Натам са Агларонд и Блестящите пещери. Не ме питай за тях. Питай Гимли, ако го срещнеш отново, и може би за пръв път ще получиш по-дълъг отговор, отколкото желаеш. Но през това пътешествие не ще видиш пещерите. Те скоро ще останат назад.
— Мислех, че ще спреш в Шлемово усое! — каза Пипин. — Накъде отиваш?
— Към Минас Тирит, преди да го залеят вълните на войната.
— О! И колко път има дотам?
— Много и много левги — отвърна Гандалф. — Тройно повече, отколкото до двореца на крал Теоден, а той е на сто мили източно оттук по права линия, както летят вестоносците на Мордор. Дълъг път има да пробяга Сенкогрив. Ще изпревари ли? Ще яздим до зазоряване, остават ни още няколко часа. Сетне дори и Сенкогрив ще трябва да почине в някоя низина сред хълмовете — в Едорас, надявам се. Поспи, ако можеш! Може и да зърнеш първия проблясък на зората над златния покрив на Еорловия дом. А два дни по-късно ще видиш пурпурната сянка на връх Миндолуин и белеещите сред утрото стени на кулата на Денетор. Сега напред, Сенкогрив! Препускай, златно сърце, препускай както никога до днес! Ето земите, където си тичал като жребче и знаеш всеки камък. Препускай! Бързината е наша надежда!
Сенкогрив вирна глава и гръмко изцвили, сякаш медна тръба го бе призовала на бой. Сетне се хвърли напред. Огън бликна изпод копитата му, нощта връхлетя насреща.