— Нито една птица! — унило изрече Сам.
— Не, няма птици — потвърди Ам-гъл. — Сладки птички! — Той се облиза. — Няма птици тук. Има змиища, черволаци, разни работи из локвите. Много работи, много гнусни работи. Няма птици — печално заключи той.
Сам го изгледа с отвращение.
Тъй отмина третият ден от пътешествието им с Ам-гъл. Още преди вечерните сенки да се протегнат към по-честити земи, тримата отново потеглиха, все напред и напред, спирайки само за кратки почивки. Всъщност дори не толкова за почивки, колкото за да облекчат Ам-гъл — сега даже и той трябваше да напредва крайно предпазливо и понякога за дълго губеше посока. Бяха стигнали насред Мъртвите блата и наоколо тегнеше мрак.
Приведени, те бавно крачеха в плътна колона и внимателно следяха всяко движение на Ам-гъл. Мочурищата ставаха все по-влажни, разливаха се в широки застояли блата, сред които все по-трудно се намираха твърди места, където кракът да стъпи, без да затъне в бълбукаща кал. За щастие пътниците бяха леки, иначе може би ни един от тях нямаше да си пробие път.
Скоро стана съвсем тъмно — самият въздух изглеждаше черен и едва се дишаше. Когато се появиха светлинките, Сам разтърка очи — помисли, че разсъдъкът му се е помътил. Отначало зърна една с крайчеца на лявото си око — снопче бледи лъчи потрепна и изгасна; ала скоро се появиха нови — едни като неясно просветващи пушеци, други като мъгливи пламъчета, бавно примигващи над невидими свещи; тук-там се въртяха като призрачни савани, развени от тайнствени ръце. Но никой от спътниците му не изрече нито дума.
Най-после Сам не издържа.
— Какво е всичко това, Ам-гъл? — прошепна той. — Тия светлини? Обграждат ни отвсякъде. В капан ли сме? Кои са те?
Ам-гъл вдигна очи. Пред него тъмнееха блатни води и неуверен в пътя, той пълзеше насам-натам.
— Да, обграждат ни отвсякъде — прошепна той. — Измамни светлини. Свещи на покойниковците, да, да. Не им обръщайте внимание! Не гледайте! Не ги следвайте! Къде е господарят?
Сам се озърна и откри, че Фродо пак е изостанал. Не го виждаше. Върна се няколко крачки из мрака, без да смее да се отдалечи или да извиси зов, по-висок от дрезгав шепот. Внезапно се сблъска с Фродо, който стоеше в размисъл и се взираше в бледите светлинки. Вдървените му ръце висяха неподвижно; от тях струяха вода и тиня.
— Хайде, господин Фродо! — каза Сам. — Не ги гледайте! Ам-гъл казва, че не бива. Да вървим с него и да се махаме от това проклето място колкото можем по-бързо… ако можем!
— Добре — изрече Фродо, сякаш се пробуждаше от сън. — Идвам. Давай нататък!
Бързайки отново напред, Сам се препъна в някакъв стар корен или туфа. Тежко се стовари и протегнатите му ръце потънаха дълбоко в лепкавата тиня, тъй че лицето му се доближи до мрачната блатна повърхност. Раздаде се тихо съскане, зловоние изпълни въздуха, светлинките мигаха, танцуваха и се въртяха. За миг водата под него заприлича на прозорец със зацапано стъкло, през което можеше да надникне отвъд. Сам изтръгна ръце от калта и с вик отскочи назад.
— Във водата има мъртви твари, мъртви лица — ужасено изрече той. — Мъртви лица!
Ам-гъл се изсмя.
— Мъртвите блата, да, да, тъй им е името — изграка той. — Не бива да надничаш вътре, щом пламнат свещите.
— Кои са те? Какво са? — обърна се разтрепераният Сам към Фродо, който бе застанал зад него.
— Не знам — отвърна Фродо като насън. — Но и аз ги видях. В блатата, когато горят свещи. Те лежат във всички блата, бледи лица, дълбоко-дълбоко под мрачните води. Видях ги — жестоки и зловещи лица, благородни и печални лица. Безброй горди и прекрасни лица, а водораслите оплитат сребристите им коси. Но всички са затрупани, прогнили, мъртви. Злокобна светлина грее в тях. — Фродо закри очите си с длани. — Не знам кои са; но ми се стори, че виждам хора и елфи, а край тях — орки.
— Да, да — потвърди Ам-гъл. — Всички мъртви, всички прогнили. Елфи, хора и орки. Мъртвите блата. Много-много отдавна тук е имало велика битка, да, тъй му разправяха на Смеагол, когато бе млад, когато бях млад, преди да дойде Безценното. Велика битка. Високи мъже с дълги мечове и страховити елфи, и оркищата пищели. Много дни и месеци се сражавали из равнината пред Черната порта. Но оттогава насетне блатата се разраснали и погълнали гробовете; все пълзят водите, пълзят.