— Като кипне водата, Смеагол ще го пъхна право във врялата вода, ако не прави каквото му заръчам — изръмжа Сам. — Сам ще му натика главата вътре, да, безценни. И ако не беше ранна пролет, щях да го накарам да търси ряпа, моркови и картофи. Обзалагам се, че из тия земи подивяват най-различни чудесни зеленчуци. Какво ли не бих дал за пет-шест картофа.
— Смеагол няма да иде. О, не, безценни, не тоя път — изсъска Ам-гъл. — Страх го е и много се измори, а тоя хобит не е мил, хич не е мил. Смеагол няма да рови за корени, морковища и… тотофи. Какви са тия тотофи, безценни, а, какви са тия тотофи?
— Кар-то-фи — ясно изрече Сам. — Любовта на Старика и чудно хубав пълнеж за празен стомах. Ама няма да намериш, тъй че не търси. Хайде, бъди добър, Смеагол, и донеси подправките, а аз ще се отнасям по-добре с теб. Нещо повече, ако веднъж завинаги я подкараш по нов път, някой ден ще ти сготвя картофи. Обещавам: пържена риба с картофи, сервира С. Майтапер. От това вече не можеш да се откажеш.
— А, можем, можем. Да разваляш хубавата риба, да я гориш. Дай ми риба сега и си задръж мръсссните картофи!
— О, ти си безнадежден — каза Сам. — Отивай да спиш!
В края на краищата се наложи сам да потърси каквото му трябваше; но не се отдалечи много, за да не изгуби от поглед мястото, където лежеше заспалият господар. Сетне седна да подклажда огъня и се унесе в размисъл, докато водата кипна. Денят се разгаряше и стана по-топло; росните капки чезнеха от треви и листа. Скоро нарязаното заешко закъкри в тавичките сред снопчета подправки. По някое време Сам едва не заспа. Остави месото да ври около час, като го боцкаше сегиз-тогиз с вилицата и опитваше соса.
Когато реши, че всичко е готово, той махна тавичката от огъня и пропълзя към Фродо. Надвеси се над него и той открехна очи, после се събуди от унеса — пак бе сънувал нещо нежно, спокойно и мимолетно.
— Здрасти, Сам! — каза той. — Не почиваш ли? Да не е станало нещо? Кое време е?
— Около два часа минаха, откак се пукна зората — отвърна Сам, — и по часовниците на Графството трябва да е към осем и половина. Но не е станало нищо. Е, не бих казал, че всичко ни е наред — няма запаси, няма лук, няма картофи. Направих ви малко яхния и супичка, господин Фродо. Добре ще ви дойде. Ще трябва да ядете от канчето или пък направо от тавичката, като поизстине. Не съм донесъл нито паници, нито нещо друго подходящо.
Фродо се протегна.
— Трябваше да почиваш, Сам. Опасно е да се пали огън по тия места. Но наистина съм огладнял. Ммм! Комай го надушвам оттук. Какво си сготвил?
— Подарък от Смеагол — обясни Сам, — чифт млади зайчета, ама ми се чини, че Ам-гъл съжалява сега. Обаче нямаше с какво да ги сготвя, само сложих малко подправки.
Сам и господарят му седнаха досами папратите и започнаха да ядат яхнията направо от тавичката, като си услужваха с единствената стара вилица и лъжица. Щедро си отпуснаха и по половин елфическа питка. Стори им се същинско пиршество.
— Ехооо! Ам-гъл! — викна Сам и тихичко подсвирна. — Ела! Още е време да размислиш. Оставихме ти малко, ако искаш да опиташ заешка яхния.
Никакъв отговор.
— Добре де, сигурно е отишъл да си намери нещичко. Ще си я доядем сами — реши Сам.
— И после трябва да поспиш — каза Фродо.
— Само вие гледайте да не задремете, докато спя, господин Фродо. Не му вярвам на оня приятел. Голяма част от Смрадльо — лошия Ам-гъл, нали ме разбирате — се е запазила в него и постепенно си възвръща властта. Може и да греша, но ми се чини, че тия дни ще се опита да ме стисне за гърлото. Не сме единодушни по някои въпроси и той не е доволен от Сам, о, не, безценни, хич не е доволен.
Доядоха си и Сам отиде до потока да изплакне съдовете. Като се изправяше, той се озърна към склона. В същия миг зърна как слънцето изгрява над вечно тегнещите над изток мъгли, изпарения или пушеци и спуска златни лъчи над околните дървета и поляни. Сетне забеляза една ясно различима в зората тънка спирала от синкавочерен дим да се надига от гъсталака малко по-горе. Стреснат, той осъзна, че това е пушек от собствения му готварски огън, който бе забравил да изгаси.
— Лоша работа! Не съм си и мислил, че чак толкова ще личи! — промърмори той и се втурна назад.
Изведнъж спря и се ослуша. Подсвиркване ли бе чул, или не? Дали пък не бе песен на някаква странна птица? Ако бе подсвиркване, не идваше откъм Фродо. Ето че пак се раздаде, но от друга посока! Сам затича с все сили по нагорнището.