— Уви! — въздъхна Фродо. — Това наистина е бил Боромир, такъв, какъвто го знаех. Златният пояс бе подарен в Лотлориен от Владетелката Галадриел. Тя сама ни облече в сивите елфически одежди, които виждаш. От същата изработка е и тази брошка.
Той докосна сребристозеления лист, който закопчаваше плаща на шията му, Фарамир се вгледа отблизо.
— Прекрасна е — каза той. — Да, същата изработка. Значи сте минали през земите на Лориен? Лаурелиндоренан са ги наричали в древни времена, ала отдавна вече лежат нейде извън човешкото познание — тихичко добави той и с ново изумление в очите огледа Фродо. — Сега започвам да разбирам много от странностите ти. Няма ли да ми кажеш нещо повече? Горчива е мисълта, че Боромир е загинал на прага на родния край.
— Казах всичко и повече не мога да добавя — отвърна Фродо. — Макар че разказът ти ме изпълва със зли предчувствия. Мисля, че си зърнал само видение, някаква сянка на миналото или бъдно злощастие. Освен ако не е било лъжовна хитрина на врага. Виждал съм лицата на прекрасни древни бойци, потънали в сън дълбоко под водите на Мъртвите блата, или поне така ги показваше злокобното му изкуство.
— О, не, не бе тъй — каза Фарамир. — Та нали неговите дела изпълват душата с ненавист, а в моята имаше само скръб и жалост.
— И все пак, как би могло да се случи наяве нещо подобно? — запита Фродо. — Никой не може да пренесе лодка от Тол Брандир през каменистите хълмове; а Боромир възнамеряваше да потегли към дома през Ентомил и полята на Рохан. Пък и как би пресякла лодката огромните пенести водопади, та била тя и пълна с вода, без да потъне в кипналите езера?
— Не знам — промълви Фарамир. — Но откъде е тази лодка?
— От Лориен. С три такива лодки се спуснахме по Андуин до Водопада. Те също са елфическа изработка.
— Минал си през Незнайната страна — каза Фарамир, — ала, изглежда, не разбираш нейната мощ. Срещне ли се с Господарката на магията, живееща в Златната гора, човек може да очаква странни събития. Опасно е за простосмъртните да прекрачват отвъд света на нашето Слънце и откакто свят светува, малцина са се завърнали оттам непроменени, така разказват преданията. Боромир, о, Боромир! — провикна се той. — Какво ти е казала тя, Владетелката, що не умира? Какво е видяла? Какво е трепнало в сърцето ти тогава? Защо ли си минал през Лаурелиндоренан, вместо да препуснеш в утрото към дома по свой път, с жребците на Рохан?
Сетне той отново се обърна към Фродо и пак заговори със спокоен глас:
— Досещам се, че можеш да отговориш нещичко на тия въпроси, Фродо, син на Дрого. Но не тук и не сега може би. А за да не упорстваш в убеждението, че ти разказвам видение, чуй що ще ти река. Рогът на Боромир най-сетне се завърна — наяве, а не насън. Завърна се, ала разцепен, като от секира или меч. Парчетата достигнаха брега поотделно: едното бе намерено на север, сред тръстиките под устието на Ентомил, където се спотайваха гондорски съгледвачи; един боец, изпратен със задача по реката, откри второто да се носи по течението. Странни случайности, ала, както казват, злодейството се разкрива рано или късно. И сега рогът на първородния син лежи, съсечен на две, в скута на Денетор, който седи на високия си трон и чака вести. Нищо ли не можеш да ми кажеш за това, как е бил разцепен?
— Не, не знаех за това — каза Фродо. — Но денят, когато си чул неговия зов, ако пресмяташ правилно, е бил и денят на раздялата, в който двамата със слугата ми напуснахме Отряда. А сега разказът ти ме изпълва с уплаха. Ако тогава Боромир е бил връхлетян от беда и е погубен от вражески меч, трябва да се боя, че и останалите ми спътници са загинали. А те ми бяха роднини и приятели. Няма ли да отхвърлиш съмненията и да ме пуснеш? Натежал съм от умора, скръб и страх. Но преди и аз да падна под меча, имам що да сторя или поне да се опитам. Още по-наложително е да бързам, ако от цялата задруга сме останали само ние, двамата полуръстове. Върни се, Фарамир, храбри Военачалнико на Гондор, и защитавай града си, додето имаш сили, а мене пусни накъдето ме води съдбата.
— Не намирам утеха в разговора ни — каза Фарамир, — ала ти навярно извличаш от него повече страхотии, отколкото е редно. Кой е пременил Боромир като за погребение, ако не го е споходил народът на Лориен? Едва ли ще са орките или слугите на Безименния. Струва ми се, че все ще е останал жив някой от Отряда ви. Но каквото и да се е случило из Северния предел, вече не се съмнявам в тебе, Фродо. Ако дните на изпитания са ми дали поне малко проницателност за човешките слова и лица, значи мога да се догаждам и за полуръстовете! Макар че — тук той се усмихна — има нещо странно в тебе, Фродо, прилика с елфите може би. Но в думите, що споделихме, се крие много повече, отколкото мислех в началото. Сега би следвало да те отведа в Минас Тирит да отговаряш пред Денетор и се полага да платя с главата си, ако сегашният ми избор се окаже гибелен за моя град. Тъй че не ще реша прибързано що да сторя. Ала трябва незабавно да се махаме оттук.
Той скочи на нозе и даде нареждания. Струпаните наоколо мъже мигом се разделиха на групички и се пръснаха насам-натам, чезнейки бързо в сенките на скали и дървета. Скоро останаха само Маблунг и Дамрод.
— А сега вие, Фродо и Самознай, ще дойдете с мен и стражата ми — каза Фарамир. — Не можете да продължите на юг покрай пътя, ако такава е била целта ви. Той ще е опасен за няколко дни, а след днешния набег ще го наглеждат още по-бдително. Пък и мисля, че поне днес не ще стигнете далече — изморени сте. Ние също. Сега отиваме към едно наше скривалище, дотам няма и десет мили. Засега орките и съгледвачите на Врага не са го открили, а и да го открият, за дълго можем да го удържим против цяла армия. Там можем заедно да полегнем и отпочинем. На заранта ще реша какво да сторя, та да е най-добре и за мене, и за вас.