— Уви, бедният Боромир! Прекалено тежък е бил изборът — промълви той. — О, как подклаждате скръбта ми, вие, двама странни скиталци от далечен край, понесли гибелта човешка! Но, изглежда, преценявате хората по-зле, отколкото аз полуръстовете. Ние, гондорците, сме правдолюбци. Рядко се хвалим, а сторим ли го, устояваме на думата или загиваме. Дори да се търкаляше край пътя, не бих го взел, казах аз. Даже да бях такъв, че да пожелая този предмет и макар да не бях уверен какъв е, когато говорех, пак бих сметнал словата си за обет и бих се смятал за обвързан от тях. Ала аз не съм такъв. Или пък съм достатъчно мъдър, за да знам, че от някои заплахи човек трябва да бяга. Седете си мирно! А ти се успокой, Самознай. Ако ти се струва, че си сгрешил, смятай, че тъй е било писано. Сърцето ти е не само вярно, но и проницателно, то е съзряло по-ясно от погледа! Защото колкото и странно да изглежда, можехте спокойно да ми признаете истината. Може би така дори ще помогнеш на любимия си господар. Ако е по силите ми, всичко ще е за добро. Затуй, утеши се. Но вече никога не назовавай гласно този предмет. Един път е предостатъчен.
Хобитите се върнаха и кротко седнаха на столчетата си. Мъжете пак се улисаха с питие и разговори, усещайки, че командирът им нещо се е пошегувал с дребните гости и всичко е свършило.
— Е, Фродо, най-после се разбираме — каза Фарамир. — Ако си поел този товар неохотно, по чужда молба, тогава заслужаваш цялото ми съчувствие и уважение. И ти се чудя — да го пазиш скътан, без да го използваш. За мен сте нов народ, даже същински нов свят. До един ли сте такива? Из вашия край сигурно всичко е мирно и тихо, а градинарите трябва да са на почит.
— Не че ни върви по мед и масло — отвърна Фродо, — но градинарите несъмнено са на почит.
— Ала навярно и сред градините човек се изморява, както всичко под слънцето на този свят. А вие сте далеч от дома и грохнали от път. Стига за тая вечер. Спете и двамата… спете в мир, ако можете. Не бойте се! Не искам да го виждам, да го пипам или да знам повече, отколкото научих (то и бездруго ми стига), та да не би гибелта да ме издебне и да издържа изпитанието по-зле от Фродо, син на Дрого. Бягайте да почивате… само първо ми кажете, ако искате, накъде смятате да вървите и какво възнамерявате. Аз трябва да бдя, да чакам и да мисля. Времето минава. Призори всеки ще трябва да побърза по отредения му път.
След първия пристъп на страх Фродо се бе разтреперал. Сега като облак го обгръщаше непоносима умора. Вече не можеше да крие и да се бори.
— Смятах да търся път към Мордор — безсилно изрече той. — Отивах към Горгорот. Трябва да открия Огнената планина и да хвърля предмета в Съдбовния процеп. Тъй каза Гандалф. Не вярвам някога да стигна дотам.
Фарамир за дълго се взря в него с мрачно удивление. После изведнъж го подхвана в мига, когато се олюля, и като го повдигна нежно, отнесе го към леглото, положи го там и го покри с топла завивка. Хобитът мигом потъна в дълбок сън.
Отстрани бе приготвено второ легло за слугата му. Сам се поколеба, после се поклони доземи и промълви:
— Лека нощ, Военачалнико, владетелю мой. Не изпуснахте момента, сър.
— Тъй ли? — запита Фарамир.
— Да, сър, и се показахте като човек — от най-достойните.
— Устат слуга си, драги Самознай — усмихна се Фарамир. — Но не, възхвалата на достойния е над всяка награда. Само че тук нямаше нищо за възхвала. Не изпитвах нито съблазън, нито желание да постъпя другояче.
— Ами добре, сър — кимна Сам. — Казвате, че имало нещо елфическо в моя господар; тъй си е, не ще и дума. Обаче мога едно да кажа: и във вас има нещо, сър, което ми напомня за… за… е, за Гандалф, за вълшебниците.
— Може би — каза Фарамир. — Може би съзираш отдалеч лика на Нуменор. Лека нощ!
Глава 6
Забраненият вир
Фродо се събуди и откри, че Фарамир се е привел над него. За секунда го обзе прежният страх, той се надигна и се сгуши настрани.
— Няма от какво да се боиш — каза Фарамир.
— Съмна ли се вече? — запита Фродо и се прозина.
— Още не, ала нощта привършва и пълната луна залязва. Ще дойдеш ли да я видиш? Искам и да се допитам до теб по един въпрос. Извинявай, че те будя, но ще дойдеш ли?