Ако се бе осмелил, Сам щеше да отвърне по-бързо и по-високо „Да.“ Не виждаше, но по думите им отлично се досещаше към кого гледат.
— Значи знаеш каква е тази твар? — рече Фарамир. — Хайде, след като я видя, кажи, защо да я щадим? През целия ни днешен разговор не спомена нито дума за този окаян спътник. Засега го оставих на мира. Може да изчака, докато го хванат, за да застане пред мен. Изпратих най-добрите си ловци да го дебнат, но той им се изплъзна и вече не се показа, единствен Анборн го зърна снощи. Досега само ловеше зайци из възвишенията, ала ето, че извърши и по-тежко нарушение — дръзна да дойде в Хенет Анун и ще заплати с живота си. Чудя се на това създание: толкова е потайно и лукаво, а идва да си играе във вира под самия ни прозорец. Нима е решил, че цяла нощ спим без стража? Защо го прави?
— Мисля, че има два отговора — каза Фродо. — Първо, малко знае за хората и макар да е лукав, скривалището ви е толкова закътано, че той навярно не подозира за спотаените хора. Освен това мисля, че насам го влече неудържима страст, по-силна от предпазливостта.
— Влече го насам, казваш — тихо повтори Фарамир. — Значи ли това, че знае за товара ти?
— Честно казано, да. Той сам го е носил дълги години.
— Той да го е носил? — От смайване Фарамир рязко си пое дъх. — Зад всеки завой на тая история никнат нови и нови загадки. Онова ли търси?
— Може би. То е безценно за него. Но не това имах предвид.
— Какво търси тогава тая твар?
— Риба — каза Фродо. — Виж!
Взряха се надолу към мрачния вир. В другия край на басейна, досами гъстата сянка на скалите, изникна малка черна глава. За миг лъсна нещо сребристо и се завихриха ситни вълнички. Те се изтегляха настрани, сетне една жабоподобна фигура с удивителна сръчност изскочи от водата и се изкатери на брега. Веднага след това седна и взе да дъвче нещо дребно и сребристо, което проблясваше при всяко помръдване — сетните лунни лъчи се плъзгаха оттатък каменната стена и огряваха края на езерото.
Фарамир тихичко се разсмя.
— Риба! Този глад е по-безобиден. А може би не — риба от вира на Хенет Анун може да му струва всичко, което притежава.
— Сега съм го хванал на връхчето на стрелата — обади се Анборн. — Дали да не стрелям, Военачалнико? Нашият закон отрежда смърт за неканените пришълци тук.
— Чакай, Анборн — възрази Фарамир. — Въпросът е по-сложен, отколкото изглежда. Какво имаш да кажеш сега, Фродо? Защо да го пощадим?
— Това създание е окаяно и гладно — каза Фродо, — то не съзнава заплахата. И Гандалф, по вашему Митрандир, би те помолил да не го погубваш заради това и по други причини. Той забрани на елфите да го сторят. Не съм наясно защо, а за догадките си не мога открито да говоря тук. Но тая твар е свързана някак си с моята задача. Преди да ни откриете и плените, тя бе мой водач.
— Твой водач! — възкликна Фарамир. — Историята става все по-странна. Много бих сторил за тебе, Фродо, но това не мога да обещая — да пусна тоя лукав скитник да броди волно оттук накъдето му видят очите, та сетне ако му хрумне, да те догони или да падне в плен на орките и под заплаха от мъчения да разправи каквото знае. Трябва да бъде погубен или заловен. И ще го погубим, ако не го хванем начаса. Но кой друг, освен бързоперата стрела, може да хване това хлъзгаво, многолико изчадие?
— Пуснете ме да сляза тихичко при него — предложи Фродо. — Можете да опънете лъковете и ако не успея, поне да ме застреляте. Няма да бягам.
— Върви тогава и не се бави! — каза Фарамир. — Ако се отърве жив, ще ти бъде верен водач до края на несретните си дни. Анборн, отведи Фродо надолу до брега и стъпвайте безшумно. Онова там има нос и уши. Дай ми лъка си.
Анборн изръмжа и поведе хобита надолу по витата стълба към площадката, сетне се изкачиха по другата стълба, докато накрая стигнаха до тесен отвор, прикрит от гъст храсталак. Като се промъкна безшумно през него, Фродо се озова на южния склон високо над езерото. Бе тъмно и неясният блед водопад отразяваше само останките от лунна светлина по западния небосклон. Не успя да забележи Ам-гъл. Направи няколко крачки надолу и Анборн тихичко се промъкна зад него.
— Продължавай! — прошепна той в ухото на Фродо. — Внимавай отдясно. Ако паднеш във вира, само онзи приятел с рибата може да ти помогне. И не забравяй, че макар да не ги виждаш, стрелците са наблизо.
Като опипваше и се подпираше на ръце, досущ като Ам-гъл, Фродо пропълзя напред. Повечето скали бяха равни и гладки, но хлъзгави. Спря да се ослуша. Отначало не чу никакъв друг звук освен неспирно долитащия изотзад рев на водопада. Сетне внезапно долови недалеч отпред съскащ шепот.