Ам-гъл се отпусна и взе да хленчи и ридае. Вързаха го без особена нежност.
— По-леко, по-леко! — обади се Фродо. — Той няма сила да се бори с вас. Ако може, не го удряйте. Той ще кротува. Смеагол! Те няма да те бият. Аз ще дойда с теб и нищо няма да ти се случи. Само през трупа ми. Вярвай на господаря!
Ам-гъл се завъртя и го заплю. Мъжете го вдигнаха, метнаха качулка над очите му и го понесоха.
Фродо закрачи след тях и се чувстваше като последен негодник. Минаха през отвора зад храстите и по стъпала и тунели се върнаха в пещерата. Тук бяха запалени две-три факли. Бойците се надигаха. Сам също бе дошъл и хвърли странен поглед към отпуснатия вързоп, който носеха мъжете.
— Хванаха ли го? — запита той Фродо.
— Да. Всъщност не, не го хванах. Боя се, че отначало дойде при мен, защото ми вярваше. Не исках да го връзват така. Дано всичко да е наред, но цялата история ме отвращава.
— И мен — кимна Сам. Нищо не може да е наред там, където се появи тая отрепка.
Един боец се приближи, кимна на хобитите и ги отведе към нишата в дъното на пещерата. Фарамир седеше там на стола си и лампата отново гореше във вдлъбнатината над главата му. Той им направи знак да седнат на табуретките до него.
— Донесете вино за гостите — нареди той. — И ми доведете пленника.
Донесоха вино, после Анборн домъкна Ам-гъл. Той смъкна качулката от главата му, изправи го на крака и застана отзад да го подкрепя. Ам-гъл премига, укривайки злобата в очите си зад тежките бледи клепки. Изглеждаше невероятно окаяна твар — целият прогизнал и вмирисан на риба (още стискаше плячката в ръка); редките кичури коса висяха като прогнили бурени по костеливото му чело, от носа му течаха сополи.
— Развържете ни! Развържете ни! — рече той. — От въжето ни боли, да, тъй е, боли ни, а пък нищо не сме сторили.
— Нищо ли? — запита Фарамир, впил проницателен поглед в жалкото създание, ала по безстрастното му лице не се мярна нито гняв, нито жалост или удивление. — Нищо ли? Никога ли не си сторил нищо, с което да заслужиш връзване, че и по-тежко наказание? Ала за щастие не това трябва да преценявам. Тази нощ обаче ти пристъпи там, където те чака смърт. Скъпо се заплаща рибата от този вир.
Ам-гъл изтърва рибата.
— Не щем риба — заяви той.
— Цената не е за рибата — каза Фарамир. — Стига само да дойдеш тук и да погледнеш вира, за да заслужиш смъртна казън. Досега те щадих по молба на Фродо, който казва, че поне от него си заслужил известна благодарност. Но трябва да удовлетвориш и мен. Как се казваш? Откъде идваш? И накъде си се запътил? По каква работа?
— Изгубени сме — каза Ам-гъл. — Няма име, няма работа, няма Безценно, нищо няма. Само празни. Само гладни; да, гладни сме. Няколко ситни рибки, мръсни костеливи ситни рибки за едно клето създание, а те казват смърт. Толкова са мъдри; тъй справедливи, тъй безмерно справедливи.
— Не много мъдри — отвърна Фарамир. — Но справедливи — да, може би, доколкото позволява скромната ни мъдрост. Развържи го, Фродо!
Фарамир извади от пояса си малко джобно ножче и го подаде на Фродо. Погрешно разбрал жеста, Ам-гъл изпищя и се захлупи по очи.
— Е, хайде, Смеагол! — рече Фродо. — Трябва да ми вярваш. Не бих те изоставил. Отговаряй искрено, ако можеш. Само добро можеш да очакваш от това, по-зле няма да стане.
Той преряза въжетата на китките и глезените на Ам-гъл и го изправи на крака.
— Ела насам! — заповяда Фарамир. — Погледни ме! Знаеш ли как се нарича това място? Бил ли си тук преди?
Ам-гъл бавно надигна поглед и неохотно се взря в очите на Фарамир. В зениците му изгасна всякаква светлина и за миг те надникнаха бледи и пусти в ясните, нетрепващи очи на мъжа от Гондор. Настана плътна тишина. Сетне Ам-гъл клюмна глава и взе да се свива надолу, докато разтреперан клекна на пода.
— Не знаем и не щем да знаем — захленчи той. — Никога не сме идвали тук; няма вече да се връщаме.
— В ума ти има заключени врати и залостени прозорци, а зад тях дремят мрачни стаи — каза Фарамир. — Но дотук преценявам, че си казал истината. Добре стори. С каква клетва ще се закълнеш никога да не се връщаш и никога да не насочваш насам която и да било жива твар с дума или знак?
— Господарят знае — отвърна Ам-гъл и скоси поглед към Фродо. — Да, той знае. Ще обещаем на господаря, ако ни спаси. Ще обещаем на Онова, да. — Той пропълзя към нозете на Фродо и изхленчи: — Спаси ни, мили господарю! Смеагол обещава на Безценното, вярно обещава. Никога да не се връща, никога да не говори, не, никога! Не, безценни, не!