— Доволен ли си? — запита Фарамир.
— Да — каза Фродо. — Във всеки случай трябва или да приемеш това обещание, или да изпълниш закона си. Друго няма да постигнеш. Но аз обещах, че ако дойде при мен, няма да му сторят зло. И не ще позволя да ме тласнат към вероломство.
Фарамир дълго седя замислен.
— Много добре — каза той накрая. — Предавам те на твоя господар, Фродо, син на Дрого. Той да каже, що ще стори с теб!
— Но, господарю Фарамир — отвърна Фродо с поклон, — ти още не си съобщил волята си спрямо въпросния Фродо, а докато не я знае, той не може да планува бъдещето нито за себе си, нито за своите спътници. Беше отложил преценката си до утрото, ала то вече наближава.
— Щом е тъй, ще обявя присъдата — каза Фарамир. — Що се отнася до теб, Фродо, доколкото зависи от мен, без да засягам върховната власт, обявявам те за свободен в Гондорското кралство до най-далечната от древните му граници; за теб и за всеки, който те придружава, ще е забранено само да идвате неканени на това място. Присъдата е в сила за година и един ден, сетне ще се прекъсне, освен ако преди края дойдеш в Минас Тирит и се представиш пред Владетеля — наместник на града. Тогава ще го помоля да потвърди решението ми и да го направи доживотно. Междувременно всеки, когото вземеш под закрила, ще бъде охраняван от моя меч и щита на Гондор. Е, стига ли ти отговорът?
— Стига ми — отвърна Фродо и ниско се поклони. — Аз пък съм на твоите услуги, ако ме сметнеш за достоен да служа на тъй благороден и почитан мъж.
— Смятам те за повече от достоен — каза Фарамир. — А сега взимаш ли това създание, този Смеагол, под своя закрила?
— Взимам Смеагол под закрила — потвърди Фродо.
Сам шумно въздъхна — не от любезностите, които горещо одобряваше, както и всеки друг хобит. Всъщност в Графството подобен въпрос би се решил с далеч повече слова и поклони.
— Тогава ти казвам — обърна се Фарамир към Ам-гъл, — че над теб тегне смъртна присъда; но докато вървиш с Фродо, можеш да бъдеш спокоен за участта си. Ала намери ли те който и да било гондорски боец да скиташ без него, присъдата ще се изпълни. И дано смъртта те намери бързо, в Гондор или другаде, ако не му служиш вярно. Сега отговаряй: накъде ще тръгнеш? Той казва, че си му бил водач. Накъде го водеше?
Ам-гъл не отговори.
— Не ще търпя тайни — каза Фарамир. — Отговаряй, инак ще променя решението си!
Ам-гъл продължаваше да мълчи.
— Ще отговоря вместо него — каза Фродо. — Той ме отведе до Черната порта, както го помолих, но оттам не може да се мине.
— Няма отворени врати към Безименната страна — каза Фарамир.
— Като видяхме това, завихме и дойдохме насам по Южния път — продължи Фродо. — Той казваше, че тук, близо до Минас Итил, има или може да има пътека.
— Минас Моргул — поправи го Фарамир.
— Не знам точно — каза Фродо, — но мисля, че пътеката се изкачва към планините от северния край на долината, където е древният град. Горе стига до един висок проход и после слиза към… към онова, което е отвъд.
— Знаеш ли името на този висок проход? — запита Фарамир.
— Не — каза Фродо.
— Наричат го Кирит Унгол.
Ам-гъл рязко изсъска и взе да си мърмори нещо.
— Нали така се казва? — отвърна Фарамир към него.
— Не! — отвърна Ам-гъл, сетне изпищя, сякаш нещо го бодна. — Да, да, чували сме името едно време. Но какво ни интересува името? Господарят казва, че трябва да влезе. Значи трябва да опитаме някой път. Няма друг път за опитване, не.
— Няма ли? — рече Фарамир. — Откъде знаеш? И кой е проучил всички граници на мрачното царство? — Дълго и замислено се вглежда той в Ам-гъл. Накрая отново заговори: — Отведи това създание, Анборн. Бъди любезен, но го дръж под око. А ти, Смеагол, не опитвай да скочиш във водопада. Там скалите имат такива зъби, че ще те погубят без време. Остави ни сега сами и си вземи рибата.
Анборн излезе и свитият Ам-гъл изтича подир него. Завесата падна над входа на нишата.
— Фродо, мисля, че постъпваш твърде неразумно — каза Фарамир. — Според мен не би трябвало да пътуваш с това същество. Душата му е черна.
— Не, не докрай — възрази Фродо.
— Може би не напълно — съгласи се Фарамир, — но злобата го гризе като язва и злото в него расте. Няма да те изведе на добро. Ако искаш да се разделиш с него, ще му дам пропуск и водач до която гондорска граница пожелае.