— Той няма да приеме — каза Фродо. — Ще ме следва, както отдавна го прави. А аз неведнъж съм обещавал, че ще го взема под своя закрила и ще отида накъдето ме поведе. Нали не искаш да бъда безчестен?
— Не — отвърна Фарамир. — Но сърцето ми подсказва друго. По-малко зло ми изглежда да посъветвам другиго да наруши думата си, отколкото сам да го сторя, особено като виждам как приятелят се е обвързал безумно със собствената си гибел. Ала не… щом иска да дойде с теб, налага се да го търпиш. Не вярвам обаче, че трябва да минеш през Кирит Унгол, за който създанието ти каза много по-малко, отколкото знае. Дотолкова поне успях да разчета мислите му. Не ходи към Кирит Унгол!
— Къде да ида тогава? — запита Фродо. — Да се върна при Черната порта и да се предам на стражата? Какво знаеш за това място, та името толкова да те плаши?
— Нищо определено — каза Фарамир. — Ние, гондорците, напоследък дори не минаваме източно от Пътя и никой от по-младите не го е правил, нито пък някой е стъпвал из Планините на Сянката. За тях сме чували само древни предания и слухове от прежни дни. Ала някакъв мрачен ужас се крие из проходите над Минас Моргул. Прозвучи ли името на Кирит Унгол, старите хора и мъдреците пребледняват и замлъкват. Много, много отдавна злото обгърна Минас Моргул и тая крепост бе за нас ужас и заплаха още когато прокуденият Враг живееше надалеч, а Итилиен почти изцяло бе в наша власт. Както знаеш, някога Минас Итил бе величав и прекрасен укрепен град, близнак на нашата столица. Но той бе превзет от злодеи, които служили на Врага през първото му царуване, а след неговото падение се скитали без дом и господар. Казват, че владетелите им били нуменорци, обхванати от най-черно зло; Врагът им бил дал всевластни пръстени и така ги погълнал — те се превърнали в живи мъртъвци, страховити и зли. След изчезването му те превзели Минас Итил, настанили се там и изпълнили с тлен града и околната долина — всичко изглежда запустяло, ала не е тъй, безформен страх царувал сред разрушените стени. Девет владетели имало там и силата им се възвърнала след идването на техния господар, комуто помагали скришом и готвели новото му възцаряване. А сетне Деветте конници излязоха от портите на ужаса и ние не можахме да устоим. Не се приближавай към крепостта им. Ще те съгледат. Онова място е пълно с недремеща злоба и немигащи очи. Не тръгвай натам!
— Но накъде ще ме упътиш? — отново запита Фродо. — Сам казваш, че не можеш да ме отведеш до планините, камо ли отвъд тях. А аз съм дал пред Съвета свещен обет да открия път или да загина в начинанието. Ако обърна гръб и се отрека преди горчивия край, то къде ще се дяна сред елфи и хора? Би ли ме взел в Гондор с този Предмет, който подлуди от страст брат ти? Каква ли зла магия ще хвърли той над Минас Тирит? Няма ли рано или късно втори Минас Моргул да се ухили срещу първия през мъртви, покрити с тлен земи?
— Не бих го пожелал — каза Фарамир.
— Тогава що би желал да сторя?
— Не знам. Само не бих искал да тръгнеш към смърт и мъчения. И не мисля, че Митрандир би избрал този път.
— Ала след като той изчезна, трябва да крача по пътеките, които намирам. А няма време за дълго търсене — каза Фродо.
— Тежка участ, безнадеждна задача — промълви Фарамир. — Но поне помни, че съм те предупредил: пази се от този водач, Смеагол. Той вече е опетнил ръцете си с кръв. Прочетох го в мислите му. — Той въздъхна. — Е, значи това ни било писано, Фродо, сине на Дрого — среща и раздяла. Не се нуждаеш от утешителни слова — не се надявам вече да те срещна под слънцето. Но където и да отидеш, моята благословия ще е с теб и с народа ти. Почини си, докато ти приготвим закуската. С удоволствие бих узнал как мизерникът Смеагол е попаднал в плен на Предмета, за който говорим, и как го е изгубил, но сега няма да те безпокоя. Ако въпреки смъртната опасност се завърнеш в земите на живите и седнем на припек под някоя стена да си припомним миналото и да се посмеем на старите несгоди, тогава ще ми разправиш. А дотогава или до някой друг миг, недостъпен дори и за всевиждащите камъни на Нуменор — сбогом!
Той стана, ниско се поклони на Фродо и като дръпна завесата, мина в пещерата.
Глава 7
Към Кръстопътя
Фродо и Сам се върнаха към наровете и полежаха мълчаливо, докато бойците се раздвижваха и започваха ежедневната си работа. След малко им донесоха вода и ги отведоха до масата, сложена за трима. Фарамир закуси с тях. От мига на сражението не беше мигвал, ала не изглеждаше уморен.
Като привършиха, тримата станаха от масата.