— Орки! — промърмори той. — Както сме хукнали, доникъде няма да стигнем. Орки се навъртат наоколо, че и по-лоши твари.
Сетне старият навик да се прикрива го накара бързо да стисне в юмрук безценната Стъкленица, която продължаваше да носи. За момент ръката му засия с пламъка на живата кръв, после той напъха издайническата светлина в джоба на гърдите си и придърпа отгоре елфическия плащ. Опита да ускори крачка. Господарят постепенно се отдалечаваше; вече го бе изпреварил с двадесетина крачки и летеше като сянка; скоро щеше да се изгуби от поглед сред този сив свят.
Едва Сам бе успял да скрие светлината на звездната стъкленица и злото връхлетя. Малко напред и наляво той изведнъж зърна от черна сенчеста дупка в канарата да се измъква най-отвратителната фигура, която някога бе виждал, по-ужасяваща от видение на кошмарен сън. Приличаше на паяк, но бе по-чудовищна и по-страшна от грамадните хищници — в безсмъртните й очи блестеше злобна мисъл. Същите очи, които бе смятал за усмирени и победени, сега пламтяха насреща с гибелна светлина, струпани на гроздове върху изпъкналата глава. Тя имаше грамадни рога, а зад късата шия се издуваше грозното й тяло, подпухнала исполинска торба, която се люшкаше и провисваше между краката; огромното туловище бе черно, осеяно с морави белези, ала отдолу коремът бе лъскаво блед и от него се носеше смрад. Краката й бяха прегънати в едрите възлести стави високо над гърба, осеяни с косми като стоманени шипове, и завършваха с ноктести лапи.
Щом извлече мекото си мляскащо тяло и сгънатите му крайници от горния изход на бърлогата, тя се втурна напред с ужасна бързина ту тичайки на попукващите си нозе, ту политайки с внезапни отскоци. Намираше се между Сам и господаря му. Или не бе видяла Сам, или го отбягваше засега като носител на светлината и насочваше цялото си внимание към една жертва — към Фродо, който, лишен от Стъкленицата, тичаше нехайно нагоре по пътеката, без да усеща дебнещата заплаха. Тичаше бързо, ала Корубана бе по-бърза; с няколко скока щеше да го настигне.
Сам се задави и събра дъх, за да изкрещи:
— Пазете се отзад! Пазете се, господарю! Аз съм…
Но изведнъж дъхът му заглъхна. Дълга лепкава ръка притисна устата му, друга го стисна за гърлото и вещо се омота около крака му. Нападнат изневиделица, той се преметна назад в ръцете на нападателя.
— Спипахме го! — изсъска Ам-гъл в ухото му. — Най-сетне го спипахме, безценни, да, мръсссния хобит. Ние се заемаме с тоя. Тя ще види сметката на другия. О, да, Корубана ще му види сметката, не Смеагол — той обеща; нищо лошо няма да стори на господаря. Но тебе те спипа, мръсссно гадно скитниче!
И той се изплю във врата на Сам.
Яростта от предателството и отчаянието, че се бави, когато господарят му е в смъртна заплаха, внезапно разпалиха в Сам сила и стръв далеч над всичко, което бе очаквал Ам-гъл от бавния и глупав хобит, за какъвто го смяташе. Дори и Ам-гъл не би успял да се извърти по-бързо и по-свирепо. Хватката върху устата на Сам отслабна и той отново се задърпа напред и надолу, опитвайки да се изтръгне от ръката, която мачкаше шията му. Още стискаше меча в десницата си, а от лявата му ръка висеше на ремъче подарената от Фарамир тояжка. С отчаяно усилие опита да се обърне и да намушка врага. Но Ам-гъл бе твърде бърз. Дългата му дясна ръка светкавично се вкопчи в китката на Сам. Пръстите му бяха като менгеме; бавно и безмилостно той изви ръката напред и надолу и с болезнен вик Сам изтърва меча на земята; и през цялото време другата лапа на Ам-гъл стягаше хватката върху гърлото на Сам.
Тогава Сам прибягна към последната хитрост. С все сила задърпа напред и здраво подпря крака; после внезапно се отблъсна от земята и се отхвърли с цялата си тежест назад.
Ам-гъл не бе очаквал от Сам дори такава проста хитрина, затова се преметна под него и цялата тежест на якия хобит се стовари на корема му. Той остро изсъска и за секунда ръката му отпусна гърлото на Сам; ала пръстите му още се вкопчваха в десницата. Сам се изскубна напред и настрани, изправи се, после се завъртя надясно около хванатата от Ам-гъл ръка. С левицата стисна тояжката, замахна и със свистене и пукот я стовари върху изпънатата ръка на Ам-гъл, точно под лакътя.