— Да му се смъкне всичко, а? — подхвърли Горбаг. — Ами зъби, нокти, коса и прочие?
— Не, никакви такива. За Лугбурз е, казвам ти. Искат го здрав и читав.
— Малко ще ти е трудничко — разсмя се Горбаг. — Той вече е леш. Нямам представа какво ще го правят в Лугбурз. Със същия успех може да иде в казана.
— Глупец! — озъби се Шаграт. — Много умно приказваш, ама не знаеш сума ти работи, известни на другите. Ако не внимаваш, сам ще идеш в казана или при Корубана. Леш! Само това ли знаеш за Нейно Величество? Щом омотава някого с въжета, значи се запасява с месо. Тя не яде леш и не смуче студена кръв. Тоя тип не е мъртъв!
Сам се олюля и се вкопчи в камъка. Стори му се, че целият мрачен свят се преобръща с главата надолу. От потресението едва не изгуби съзнание, но дори борейки се да усмири чувствата си, долови дълбоко в себе си коментара на някакъв вътрешен глас: „Глупчо, той не е мъртъв и сърцето ти го знаеше. Не се доверявай на главата си, Самознай, не ти е там силата. Лошото с тебе е, че никога не си вярвал истински. А сега що ще сториш?“ Засега нямаше що да стори, освен да се подпира на неподвижния камък и да слуша, да слуша омразните оркски гласове.
— Та да си дойдем на думата — каза Шаграт. — Тя има разни отрови. Като спипа някого, само го клъвва по шията и той се вдървява като чироз, после е лесна плячка. Спомняш ли си стария Уфтак? Няколко дни не го бяхме виждали. После го открихме в едно кътче; висеше под тавана, ама беше съвсем буден и гледаше кръвнишки. Колко се смяхме! Може да го е била забравила, обаче ние не го пипнахме — не бива да й се бъркаме. Хич не се съмнявай — това мръсниче ще се събуди след няколко часа и ще е съвсем наред, само дето ще му е малко зле за известно време. Е, и по-зле ще му стане, като го спипа Лугбурз. Има да се чуди къде е и какво му се е случило.
— И какво ще му се случи — изсмя се Горбаг. — Ако не друго, можем поне да му поразправим туй-онуй. Не вярвам някога да е стъпвал в прекрасния Лугбурз, тъй че може и да иска да узнае какво го очаква. По-весело ще е, отколкото мислех. Да вървим!
— Никаква веселба, казах ти — заяви Шаграт. — И ще го пазим здрав и читав, инак ще ни хвръкнат главите.
— Добре, добре. Но на твое място първо бих спипал големия, дето се е измъкнал, преди да пращам рапорт до Лугбурз. Не звучи много хубаво да разправяш, че си хванал котето, а котаракът е изчезнал.
Гласовете взеха да се отдалечават. Сам дочу затихващия тропот на нозе. Опомняше се от потресението и го обземаше дива ярост.
— Всичко обърках! — викна той. — Знаех си. Сега го хванаха. Дяволи! Мръсници! Никога не изоставяй господаря си, никога, никога — това ми беше едничкият закон. Сърцето ми го предчувстваше. Дано да заслужа прошка! Сега трябва да се добера до него. Както и да е, както и да е!
Той отново изтегли меча и удари камъка с дръжката, ала звукът бе глух. Мечът обаче запламтя толкова ярко, че Сам успя да се огледа в светлината му. За своя изненада забеляза, че огромният блок е оформен като тежка врата и на височина не достига и два хобитови ръста. Между върха и ниската арка на отвора зееше мрачна пустота. Навярно вратата бе предназначена само да предпази от нахлуване на Корубана и отвътре се залостваше с някаква ключалка или резе, недостъпно за коварните й лапи. С последни сили Сам подрипна, хвана се за върха, изкатери се и скочи оттатък; сетне се втурна в лудешки бяг, размахвайки пламтящия меч, мина зад завоя и се устреми нагоре по лъкатушещия тунел.
Вестта, че господарят му е жив, бе прогонила всяка мисъл за умора и го тласкаше за последно усилие. Не виждаше нищо напред, защото този нов коридор непрестанно се виеше, ала му се стори, че догонва двамата орки — гласовете им отново се засилваха. Вече изглеждаха съвсем близки.
— Точно това ще направя — гневно казваше Шаграт. — Ще го затворя направо в най-високата зала.
— Защо? — изръмжа Горбаг. — Нямаш ли си килии долу?
— Не давам никой да го пипне, казах вече — отвърна Шаграт. — Разбра ли? Той е ценен. Не вярвам на мнозина от моите момци и на нито един от твоите; пък и ти си безнадежден, като пощурееш за веселба. Ще го пратя където си искам, а на тебе кракът ти няма да стъпи там, ако не се държиш прилично. На върха, казах. Там ще е в безопасност.